След като миналата седмица парламентът скоростно гласува на първо четене замразения от средата на 2025 година Закон за мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, днес от Българската стопанска камара излязоха с извънредно становище срещу този законопроект. В съобщение до медиите 20-те членове на камарата, включващи не само преработватели на селскостопанска продукция, но също производители на всякакъв вид храни, лекарства и горива, остро възразиха, посочвайки, че „категорично и безусловно отхвърлят въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки извън вече съществуващата правна рамка, включително в Закона за въвеждане на еврото в Република България“.
Припомняме, че идеята за този закон е на бившия омбудсман Мая Манолова, а самото внасяне в НС стана през юни 2025 г. от депутати от БСП. Публикуваме част от мотивите, на бизнеса, изразени в тяхното становище.
“Считаме, че предложеният законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото. Еврозоната не може и не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които де факто демонтират конкуренцията, подкопават принципите на свободния пазар и влизат в пряко противоречие с основополагащите правила на единния европейски пазар.
Предлаганите репресивни регулации върху цените и надценките представляват извънредна административна тежест, сериозен оперативен и правен риск за компаниите и директен фактор за дестабилизация на веригите на доставка, както на национално, така и на регионално ниво. Подобен подход не съществува като утвърдена или приемлива практика в държавите, вече преминали към еврото, и е в открито противоречие с принципите на предвидимост, правна сигурност и институционална последователност, които следва да съпътстват този процес.
Въпреки заявените цели, предложеният закон създава реална и напълно предвидима опасност от изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор; ограничаване на предлагането и възникване на дефицити; виване на българското производство и повишаване на безработицата; блокиране и отлагане на инвестиционни решения; отслабване на покупателната способност на потребителите и свиване на вътрешното потребление.
Всичко това ще се отрази пряко и крайно негативно върху икономическата среда, инвестиционния климат и финансовата стабилност на държавата.
В Република България вече съществуват ефективни и действащи механизми за: защита на потребителите; санкциониране на нелоялни търговски практики; предотвратяване на картелни споразумения и злоупотреба с пазарно положение; контрол върху подвеждащо ценообразуване и нелоялна конкуренция; рестрикции и контрол относно увеличението на цените в периода на двойно обозначаване на цените съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България
Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и останалите компетентни органи разполагат с пълния набор от правомощия, които при необходимост могат и следва да бъдат прилагани стриктно в рамките на действащото законодателство, включително Закона за въвеждане на еврото в Република България. Въвеждането на нов, паралелен режим на контрол дублира съществуващи функции, създава правна несигурност и отваря широко поле за противоречиви тълкувания, селективно прилагане и административен произвол.
Българският бизнес е доказал, че може и ще бъде коректен партньор в процеса на въвеждане на еврото. Това обаче изисква доверие, стабилност и правна сигурност, а не допълнителен регулаторен натиск и експерименти с пазарната среда.
Представителите на браншовите организации настояват Народното събрание да отхвърли този и всички сходни опити за подмяна на действащия правен ред и за подкопаване на доверието между държава и бизнес. В противен случай те заявяват, че подобни действия ще имат преки, измерими и дългосрочни последици за инвестиционната среда, конкурентоспособността и икономическата стабилност на Република България.
Подписи под изразената позиция са поставили ръководствата на Българската стопанска камара; BESCO - Българската предприемаческа асоциация; Алианса на технологичната индустрия; Асоциацията на банките в България; Асоциацията на индустриалното свиневъдство; Съюзът на пивоварите в България; Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Съюзът на птицевъдите в България; Асоциацията на месопреработвателите в България; Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България; Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ; Асоциацията на свиневъдите в България; Българската асоциация на търговците на едро и дребно с лекарства; Българската петролна и газова асоциация; Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите; Националната лозаро-винарска камара; Сдружението „Храни и напитки България“; Сдружението за модерна търговия; Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България; “Спиритс България” – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България.
