В рамките на една година зърнените запаси на страната нарастват с над половин милион тона спрямо началото на 2025 година, когато страната е разполагала с 3 567 446 т зърнени култури. Това показват последните данни на Министерството на земеделието и храните, според които към 31 декември 2025 г. в хамбарите са съхранявани 4 205 490 т.
Увеличените запаси се дължат и на намаления износ, и на рекордните добиви от пшеница. Според актуалната статистика през 2025 година година зърнените запаси са били минимални – в размер на 100 хил. т, докато година по-рано те са били 800 хил. т. Ако през 2024 г. реколтата от зърнените култури е възлизала на 6 759 353 т, то през 2025 г. е 7 318 049, или с половин милион тона повече спрямо 2024-а.
Как изглеждат световните пазари
Ниските световни цени на зърното и високата себестойност на българска продукция безспорно дават своето отражение, защото износът през миналата година се свива с над 700 хил. тона. Ако в началото на 2025 г. зърненият ни експорт е възлизал на 3 210 292 т, към 31 декември 2025 г. вече е 2 414 901 т. Затова и запасите ни надхвърят 4,2 милиона тона.
Само година преди това експортът за трети страни е достигал 2 549 925 т, докато през миналата се свива едва на 1 841 103 т. Търговските потоци към ЕС също намаляват, защото, ако през 2024 г. за ЕС са реализирани 660 367 т, през миналата година количествата вече са 573 798 т.
Втората притеснителна новина е, че за една година намалява и вътрешното потребление на зърно. През 2024 г. например животновъдството и вътрешният пазар на брашно и тестени изделия са поемали около 870 хил. т зърно, но в края на миналата година тези количества падат със 100 хил. тона – до 798 хил. т. Производителите на олио обаче отчитат ръст в потреблението на родна суровина – от 38 700 т през 2024 г. на 46 690 т – през миналата година.
Освен ръст в запасите с пшеница се отчита увеличение и в запасите с ечемик. Ако през 2024 г. те са били около 180 хил. т, в края на миналата година се оценяват на 420 523 тона.
