Като обърнем поглед назад към началото на 2025 г. , та до днес, можем да видим, че Министерството на земеделието и храните не е успяло да доведе до финал нито един законопроект. За сметка на това е подготвило и са обнародвани 62 наредби.
Законодателни инициативи
Много се изписа за Законопроекта за агрохранителната верига, който в първоначалния си вариант претърпя промени. Той трябваше да защити доходите/приходите на земеделските стопани и също така да защити потребителите от прекомерни търговски надценки на селскостопански храни. Законопроектът предизвика бурни реакции на преработватели и търговци на дребно, а също и на прекупвачи, в това число и на вносители на аграрна продукция, и спонтанна подкрепа от страна на земеделските производители. През ноември Синор.БГ попита министерството какво се случва с него, а отговорът бе, че законопроектът е изпратен за съгласуване в Министерството на финансите и очевидно там са го приспали. Най-вероятно заради нечие лоби е ударена рязка спирачка на законопроекта и толкова труд, становища и съгласувания са отишли съвсем напразно, нищо че точно заради приемането на еврото този закон можеше да има ценови ефект за подтискане на инфлацията при храните.
През юни бе променен Законът за водите. Допълнението в него даде възможност „Напоителни системи“ за получи до 15 млн. евро от държавния бюджет за услугата доставка на поливна вода. Целта е тези средства да послужат за намаляване на цената на водата за напояване, която плащат малкото земеделци, ползващи услугата на държавната фирма. По време на заседание на парламентарната земеделска комисия имаше изпусната реплика, че Законът за водите е променен по идея на земеделското министерство, но така или иначе, той бе входиран от група народни представители от ГЕРБ-СДС.
Още един закон – Закон за защита на растенията, който бе приет на второ четене в пленарна зала, но още не е обнародван, също е променен по инициатива на ГЕРБ-СДС. Той премахва ограничението пред професионалните потребители на продукти за растителна защита да имат диплома за средно образование. Това се случи по настояване на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
С това се изчерпва за 2025 г. законодателната дейност на парламента, свързана с аграрния сектор. През изтичащата година като цяло депутатите приеха 105 закона, голяма част от които бяха за ратифициране на международни споразумения и договори. А това означава, че те не са си изпълнили основната дейност – законодателната, но това не носи щета за народните представители, тъй като заплатите им не са обвързани с нея.
Наредби
Повечето от посочените 62 наредби на Министерството на земеделието и храните представляват леки корекции и допълнения на съществуващи наредби. Но има и нови наредби, които влизат в сила от 1 януари 2026 г.
В този брой нормативи има и наредба, която е публикувана три пъти през годината с различни промени в текствете ѝ, какъвто е случаят с Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Първата поправка влиза в сила на 25 февруари 2025 г., втората на 13 май, а третата на 9 септември.
Тук имаме наредби, свързани с преработвателната индустрия и с горите, но повечето от нормативите касаятизменения на различни интервенции от Стратегическия план 2023-2027 г. и ветеринарномедицинските изисквания.
Нова е наредбата за обезщетения, които се дължат при причиняване на вреди на дивеча. Според нея от 1 януари догодина при убиване, улавяне и нараняване на благороден елен, дива коза, зубър и други по-едри животни, виновният ще бъде санкциониран с 2 556,46 евро. Ако жертвата е яребица 51,13 евро и т.н.
Подобна е и наредбата за обезщетение за причинена вреда на рибни ресурси. В нея повечето санкции са 10,23 евро - за речна пъстърва и други подобни риби, 2,56 евро за толстолоб и 511,29 евро за хайнер от моруна, шип, чига, есетра и други. Тя също влиза в сила след два-три дни.
Нова е и Наредба № 4 за условията и реда на прилагане на интервенция „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“. Тя бе обнародвана в брой 92 на „Държавен вестник“ и влезе в сила от 31 октомври. По интервенцията се поемат и изпълняват доброволни многогодишни ангажименти от три последователни години върху площите, включени в заявлението за подпомагане и одобрени за участие.
