В последния си доклад за селскостопанските перспективи на селскостопанските пазари на Европейския съюз (ЕС) до 2035 г., публикуван преди ден от Европейската комисия (ЕК), се посочват интересни прогнози за бъдещото развитие на сектора. С тази уговорка, че икономистите не включват последните търговски споразумения на ЕК, подготвени след 2024 година, сред които е и споразумението Меркосур, срещу което фермерите в ЕС утре ще протестират.
Синор.бг вече ви запозна с общите постановки на този доклад. Целта на този текст е да представим в подробности как ще изглеждат пазарите в следващите десет години и как това ще се отрази върху производството и износа на държавите членки.
Докладът на ЕС - общи прогнози
Според икономистите до 2035 години използването на обработваемата земя в ЕС ще намалее незначително, като конкуренцията между различните видове земеползване ( например за градски зони, транспорт и възобновяема енергия) ще се отрази върху размера и площта за земеделие и на горските територии. Независимо от тези тенденции обаче икономистите смятат, че общото количество земеделска и горска земя в ЕС ще намалее съвсем незначително.
Тази обща стабилност обаче крие значителни различия между различните видове земеползване, които са обект на противоречиви тенденции. Смята се, че всяко разширяване на площта, предназначена за полски култури, ще се влияе значително от следните обстоятелства:
* потенциални въздействия на по-чести екстремни метеорологични явления, недостиг на вода;
* нестабилност в достъпността и наличността на суровини, влияещи върху конкурентоспособността на полските култури в ЕС;
* прогнози за по-ниско търсене на фуражи и биогорива.
Икономистите обаче допускат, че по-голямото търсене на някои полски култури би могло да стимулира разширяването на площите, а това ще доведе само до лек спад в обработваемата площ с 0,4% през 2035 г. в сравнение с 2023-2025 г. Очаква се обаче размерът на площите с пасища и фуражи да се свива поради намаляващия брой на преживните животни. И в момента има тенденция на изоставяне на този тип ливади и пасища, особено в планинските региони и страните от Южна и Източна Европа. В по-продуктивни райони обаче тези бивши пасища и фуражни площи биха могли да бъдат превърнати в обработваема земя.
Българската статистика показва същите тенденции
Прогнозира се, че количеството земя, оставена под угар, ще остава стабилно през следващото десетилетие, предвид ограничената рентабилност на отглеждането на полски култури с ниски цени на зърното и високи разходи за производство.
Площта на угарите и планинските пасища в България също намалява
Прогнозира се, че площта, предназначена за трайни насаждения, зеленчуци и подправки, обаче да намалее до 2035 г.
(със 7,2% в сравнение с 2023-2025 г.). Основната причина са климатичните въздействия и липсата на наемна ръка за този тип производство.
В доклада се прогнозира, че горите ще се увеличат незначително (+0,8% в сравнение с 2023-2025 г.), което ще се дължи на изоставянето на пасища и на различни стратегии на ЕС, подкрепящи залесяването, повторното залесяване и засаждането на дървета. Конкуренцията за земеползване както с градските райони, така и с районите за производство на храни ограничава по-нататъшното разширяване на горите.
Като обобщение в доклада се посочва, че площите със зърнени култури леко ще намалеят – до 49,5 милиона хектара през 2035 г. (тоест с 0,6% по-малко в сравнение с 2023-2025 г.), като основната причина за този спад ще бъде конкуренцията на други култури, чиито цени ще се повишат след поскъпването на торовете. Този спад в производството се отнася за пшениците и ръжта, докато площите с царевица и ечемик биха могли да останат относително стабилни. Площта, заета с отглеждане на овес, ще се увеличи поради по-голямото търсене.
Увеличение с 2% до 2035 г. се очаква и в размера на площите с маслодайни семена и протеинови култури, като този ръст е спрямо 2023-2025 г. и ще се дължи на нарастващото търсене, екологичните ползи и по-ниските производствени разходи. В това отношение ще се набляга на селекциите, които осигуряват устойчивостта на слънчогледа при суша. Другата причина е свързана със субсидирането протеиновите култури и соята.
По отношение на терените с рапица, тази култура се очаква да остане стабилна през следващото десетилетие. Там не се планира увеличение на площите вероятно заради ниското търсене на биогорива и липсата на налични продукти за растителна защита.
Докато площите със зърнени култури намаляват, експертите планират увеличение в техните добиви през следващите десет години. До 2035 г. добивите от ечемик и царевица ще бъдат стабилни в сравнение с периода 2023-2025 г., докато общите добиви от пшеница ще растат спрямо периода 2013-2015 г. годишно с 0,1%.
Икономистите обаче не изключват и отрицателни ефекти върху добивите през следващите години, като посочват три причини за това:
* все по-чести екстремни метеорологични явления;
* разширяване на площта, обработвана с практики с по-ниски добиви (напр. биологично земеделие);
* отрицателни въздействия, дължащи се на достъпността и наличността на суровини.
Цените на азотните торове силно ще се повлияят не само от Механизма за въглеродните емисии CBAM, който влиза в сила от 2026 година, но и от новите тарифи за Русия и Беларус, което потенциално би ограничило употребата им. От друга страна тези ефекти биха могли да бъдат балансирани от положителни иновационни разработки, които повишават добивите като например технологии за смекчаване и устойчиви практики, подкрепени от европейските политики на подпомагане.
Положителното развитие на добивите в бъдеще може да произтича и от непрекъснато намаляващите разлики в добивите между източните и западните държави членки на ЕС,
въпреки че тази свиваща се разлика в добивите между източната и западната част вероятно ще
има по-малко въздействие, отколкото в миналото.
Подобренията в добивите от пшеница ще бъдат обусловени от значението на тази култура за продоволствената сигурност в ЕС и от усилията, положени за подобряване на сортовете пшеница, за да се подпомогне възстановяването от сезоните с ниска добивност през 2023-2025 г.
Основен извод в доклада на ЕС е ,че до 2035 г. се очаква общото производство на зърнени култури в ЕС да достигне 267,7 милиона тона (с 0,6% над годишното производство за периода 2023-2025 г.). Прогнозира се производството на пшеница да остане стабилно, след като се възстанови от намалението на производството през 2023-2025 г., като подобренията в добивите компенсират намаляването на площта, предназначена за отглеждане на пшеница. Прогнозира се производството и на мека, и на твърда пшеница да се увеличи с 0,3% над нивото си от 2023-2025 г. през 2035 г., съответно до 120,6 милиона тона и до 7,5 милиона тона, все още доста под нивата от 2013-2015 г.
Прогнозира се производството както на царевица, така и на ечемик да остане стабилно на ниво съответно 60,8 милиона тона и 49,2 милиона тона. Освен тези основни зърнени култури, ще има ръст и в производството на други като овес и др. по-маловажни зърнени култури – като при тях се очаква добивите да растат с по 0,3% годишно до 2035 г. Очаква се производството на овес да бъде със 7,5% над нивата от 2023-2025 г. през 2035 г. поради нарастващото търсене, особено на хранителни продукти.
На този фон икономистите прогнозират стабилна употреба на храни и конкурентен износ от ЕС през следващите 10 години. Очаква се употребата на зърнени култури за храна в ЕС да се увеличи незначително до 57,1 милиона тона до 2035 г. (с 0,2% над 2023-2025 г.), обусловена от консумацията на овес за храна (с 4,1% над 2023-2025 г.). Нетната търговия със зърнени култури обаче ще остане относително непроменена от сега до 2035 г. Нетната търговия с мека пшеница и ечемик обаче може да продължи да расте съответно с 0,9% и 0,3% годишно през следващото десетилетие.
Прогнозира се вносът на мека пшеница да намалее до 2035 г. (-3,3% годишно) поради по-голямото вътрешно производство в ЕС, докато вносът на царевица може леко да се увеличи (0,2% годишно) с подобряването на глобалната наличност. Що се отнася до цените на зърнените култури, до 2035 г. се прогнозира, че те ще се увеличат с около 1,7% годишно, повлияни от по-високите цени на торовете.
