До първи декември тази година браншовите организации в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и всички бизнеси и научни организации, свързани с тези сектори, ще дават предложения за подготовка на проект за Закон за сдружаване в земеделието. Въпросникът по проекта за концепциа беше качен на страницата на Портала за обществени консултации, а утре, 5 ноември в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще се проведе и първата неформална среща с фермери и преработватели, на която ще се набележат основните елементи и направления, по които ще се работи за подготовка на законодателството.
Консултациите няма да заместят обществените обсъждания по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове, които ще се проведат в процеса по изготвяне на самия проектозаконr и които продължават 30 дни, предупреждават от МЗХ.
Юристите в МЗХ предлагат да се въведат изменения в поне шест действащи закона, необходими преди изработването на Закона за сдружаването. Освен Закона за кооперациите корекции се налагат още и в законите за Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; за подпомагане на земеделските производители; за данъка върху добавената стойност; за корпоративното подоходно облагане и за облагане на доходите на физическите лица.
От МЗХ припомнят, че обществените отношения, свързани с кооперирането в България, включително в земеделския отрасъл, досега са се уреждали със Закона за кооперациите, който изключително остарял - действа от 1999 г. Консултациите със заинтересованите лица и организации в земеделския отрасъл показват необходимост от създаване на качествено нова национална правна уредба към идентифицираните потребности специално по отношение на земеделските обединения, за да бъде допуснато членство в същите и на юридически лица от сектора.
Нормативите за занаятчийските храни стоят на трупчета
Новия закон трябва да осигури достъп до пазарите за малките производители на продукти и храни, чийто достъп е затруднен поради липсата на предприемачески опит, липса на средства и познания в областта на професионалния маркетинг и реклама, натиск от страна на търговците на едро. Директните продажби на потребители (по интернет, чрез споделено земеделие – кошници с продукти, платени на „зелено“, направо във фермите и т.н.) са свързани с различни регистрации или са в „сивия“ сектор. Зареждането на заведения с местни храни (освен ако не е собствена къща за гости) отново е усложнено с различни административни изисквания, се посочва в мотивите на МЗХ. Липсват достатъчно силни организации, която да отстояват общите интереси на производители и да водят преговори за по-добри цени и условия.
Износът на преработена продукция също е почти невъзможен за дребен производител на храни, който трудно се договаря самостоятелно с чужди търговци, съответно няма как да заплати самостоятелно щанд, примерно в търговско изложение в друга държава членка от ЕС.
Често не се познават възможностите за стимулиране на сдружаването, предоставяни от МЗХ за някои продукти и т.н. В последните няколко години проблем за малките местни производители и преработватели е и намирането на работна ръка - въпреки безработицата в селските райони. Заетостта в малките предприятия в много случаи е сезонна, за разлика от големите, в които има непрекъснат годишен цикъл и съответно сигурна и по-висока заплата. Демографската криза по селата, както и възможността сезонно да се работи срещу по-високо възнаграждение в чужбина увеличават трудностите да се намерят работници само за определени месеци.
Освен това преработвателният период е не повече от 6 месеца, а за сезонни работници се считат тези, които имат заетост не по-малко от 9 месеца в годината. Увеличават се и разходите за един нает – както по отношение работна заплата, така и по отношение социални плащания – осигуровки, обезщетения, болнични и др. За малките производители и преработватели са финансово недостъпни иновациите, оптимизацията на производството и технологичното обновление за да механизират много от процесите и да увеличат добивите и ефективността от дейността си.
Съдбата на други подобни проекти
Посочените по-горе мотиви се очакваше да залегнат в проектозакона за местните традиционни храни, по който МЗХ дискутира със сектора повече от 4 години. В мотивите на ведомството за бъдещия Закон за сдружаване в земеделието е посочено, "че се очаква да постигне насърчаване на сдружаването на земеделските производители, осигуряване на конкурентоспособността и устойчивостта на малките и местните земеделски производители, подпомагане на доходите на земеделските производители и жизнеспособността на техните стопанства, както и подобряване на продоволствената сигурност чрез осигуряване на достатъчни количества български земеделски продукти". Въпросът и подозренията ни са, че секторът може би ще чака още 4 години, докато администрацията постигне консенсус по бъдещия документ. Дано не се окажем лоши пророци.
До 1 декември земеделците могат да отговорят на въпросника, качен на портала за обществени консултации, където има конкретни въпроси как да изглеждат бъдещите кооперативни организации. Ето и линкът, където може да откриете този въпросник.
