Добър ден в неделя!
Няма да забравим този 18 декември! Дългите редици трактори, които тресяха брюкселските сгради в европейския квартал. Екналите отвсякъде свирки на хиляди фермери, които вървяха със знамена и плакати към сърцето на квартала. На друго място, пак там, кордони от уплашени полицаи, на които тракторите им се видяха като танкове, защото събаряха преградните решетки като кибритени кутийки, даваха назад и пак тръгваха с изключително маневрените тежки машини. Чуваха се пукоти и свистящи фойерверки, летяха картофи, тракторите пищяха, трошаха се стъкла с капаци на шахти и с каквото падне. Хората подтичваха, за да избягат по-бързо от фермерския гняв. Органите на реда бяха принудени да пуснат не веднъж през деня водно оръдие и сълзотворен газ. Вечерта бе запалена и коледната елха. Гореше и ковчег с кръст за покойника Земеделие. Гъст черен дим се издигаше нагоре. Европейските премиери и президенти, които заседаваха в една от сграда наоколо, бяха предупредени да стоят далече от прозорците и в никакъв случай да не ги отварят.
Това се виждаше от видеата на местните белгийски медии.
Българската група от 75 фермера също пускаше видеа и честно казано, нашите хора се държаха най-цивилизовано. Бяха отишли там с проблемите си и искаха диалог и решения, а не разрушения.
Организаторите от Копа и Коджека бяха, като че ли засрамени от вандалщината, която според тях отклонява целта на протеста в друга посока. Защото още не е време за революция. Не и преди да има преговори с Урсула фон дер Лайен.
Протестиращите носеха десетки плакати с лика на председателя на комисията, с които я приканваха да отложи подписването на търговското споразумение с Меркосур. Други ѝ казваха просто да спре. На един плакат, пак с лицето на фон дер Лайен, беше написано „90-те милиарда евро са откраднати от фермерите“.
А точно заради тези 90 милиарда евро за Украйна Съветът на лидерите в ЕС заседаваше до малките часове на деня и така се нареди времето, че Урсула фон дер Лайен избегна срещата с радикалните фермери, за които очевидно тя е причина не само за всичките им неволи, но и за предстоящите.
Преди съвета Фон дер Лайен успя да се срещне с представители на Copa-Cogeca. „Европа винаги ще стои зад своите фермери“, каза тя. Чрез силна подкрепа в бюджета на ЕС и опростяване на процедурите, добави тя.
Сигурно целият бунт с тракторите, картофите и палежите имаше идеята председателят на ЕК, еврокомисарите, евродепутатите, премиерите и президентите да запомнят погромите на 18 декември и когато взимат решения за земеделието сцените от тях винаги да им стоят като фон и предупреждение, че може да стане и още по-зле на следващ протест. Илия Проданов, председател на зърнопроизводителите и на Българската аграрна камара, уточни при видеовръзка от Брюксел, осъществена от Агро тв, че организаторите на протеста планират по-нататък да се пристъпи и към затваряне на всички гранични пунктове на Европейския съюз.
Факт е, че повечето от европейските фермери, в това число и българските, вече са в игрите на глада. Милиардите евро и долари, които се изливат в подкрепа на Украйна, показаха, че не могат да спрат войната, но могат да спрат Русия да не превземе цялата страна. Европейските фермери бедстват и заради вноса на селскостопанска продукция от Украйна. Заради европейските аграрни политики с цялата им бумащина, която ги изтощава. Заради климата и заради световния пазар. Заради дълговете на държавите, в които живеят и заради рецесията в най-богатите от тях. Заради мигратните, които са на издръжката на Европа и които дори, когато вече нямат причина да не се завърнат в своите страни, предпочитат да останат “на хубавото“.
За капак на всичко това, Комисията предложи бюджет през юли, който след 2027 г. допълнително ще намали парите за земеделието и ще прекъсне досегашните два аграрни фонда. И то на фона на зелени изисквания, прекомерна бюрокрация, забранени ефективни пестициди, на нов въглероден данък СВАМ от догодина, който вече повиши цените на торове, на митата на Тръмп. Очакваното подписване на търговско споразумение с южноамериканските държави от Меркосур се видя на фермерите като връх на върха. Но, както разбрахме в петък, то поне беше отложено за януари догодина. И това се случи не толкова заради протеста на фермерите, колкото заради отказа на италианския премиер Мелони. Ще се стигне ли до нов фермерски протест в началото на 2026 г.? Това зависи от допълнителните защити за европейската продукция, които Европейската комисия обеща да осигури.
За обикновения европеец изглежда необяснимо как така Брюксел е докарал нещата дотам, че да разгневи хората, които произвеждат храна. Самата професия фермер учи на търпение, защото докато едно семе поникне и се развие, докато една фиданка даде плод, докато една крава роди и вимето ѝ се напълни с мляко, минават месеци и години. Колко зле трябва да са нещата, за да се стигне до събирането на над 10 хиляди фермери в центъра на столицата на ЕС? Те невидими ли са били досега за местните и европейските уплавляващи? Протестите им започнаха първо в собствените им държави и оттам се изляха в Брюксел.
В България нещата са дори още по-зле. Въпреки че имаше обявена протестна готовност на част от земеделците в началото на октомври и настояване за среща с премиера, Росен Желязков ги прие чак на 24 ноември. Забавени плащания, липса на реформи и законодателство, трагична напоителна инфраструктура, болести, сринат зърнен пазар, унищожена още през април плодова реколта ... и в добавка – другите неволи, предопределени от Европейската комисия. Всичко това предразполагаше към един оздравителен национален фермерски протест. Но той не се случи, въпреки че имаше твърде много поводи за него. Причината беше в разединените фермери – твърде много организации, твърде много спирачки от близките до управляващите групи, твърде много лични интереси. Забравете за Закона за браншовите организации! За какво им е на управляващите да делят властта си със силна Аграрна камара?
Само че, когато няма протести, системата блокира от неравновесието си. И в такава ситуация протестите са тези, които могат да я ремонтират и подобрят. Те носят еволюцията. Това го каза и премиерът Желязков, когато подаваше оставка на 11 декември, денят след огромния протест в страната: „Този протест е протест за ценности ... Тази гражданска енергия трябва да бъде подкрепена, трябва да бъде поощрена!“
Какво ще донесат протестите – в Брюксел и в България, е рано да се каже. Но е важно хората да напомнят редовно на избранниците си, че не са роботи, не са и стадо, и че в единството си показват интелигентност, която изпреварва тази на капсулираните управляващи.
Но едно дете, синът на Радослав Христов, каза всичко това след фермерския протест в Брюксел съвсем простичко: „Този протест много ми хареса!“ Каза го, защото, според мен, беше усетило, че баща му е част от една силна общност, пръсната и целия континент, която, събрала се в Брюксел, приличаше на титана, който носи земното кълбо.
