Трета седмица служебният кабинет търси алтернативни варианти в подкрепа на земеделските производители, върху които се струпаха маса нови проблеми след войната в Иран и невъзможността в ситуация на удължен бюджет държавата да намери механизми за компенсиране на загубите от поскъпването на горивата и торовете.
След срещите в министерствата на земеделието и на финансите днес представителите на браншовите организации от растениевъдството проведоха разговори с министъра на земеделието Иван Христанов и с министъра на икономиката и индустрията Ирина Щонова. В срещата участваха зърнопроизводители и представители на секторите плодове, зеленчуци, тютюн. Всички те настояват за обезщетения на хектар и на глава животно, каквито бяха преведени на бранша през 2022 г. заради войната в Украйна.
Министърът на икономиката Щонова припомни, че миналата седмица държавата е одобрила компенсаторни мерки за работещите в транспорта. Три от мерките, договорени с тях, са валидни и за земеделските стопани, посочи още Щонова. Първата мярка е свързана с лизинговите плащания по договорите за покупка на техника. До края на годината стопаните биха могли да получат отсрочка и да не плащат месечните вноски, а само лихвата по договорите. Втората мярка е свързана с оборотните кредити, където до края на декември ще се плащат само 50% от вноските по главницата плюс лихвите. Кабинетът ще отложи и поскъпването на тол таксите до края на годината, което ще важи за земеделците и няма да ги товари с нова тежест, поясни Щонова.
Тя припомни, че днес Европейската комисия одобри схема за държавна помощ, с които се предоставя временно облекчение на цените на електроенергията за енергоемки предприятия. Общата сума за България е 334 млн. евро, като тя може да се предостави само на торовите заводи, така че индиректно ще повлияе върху крайните цени на торовете.
Министърът на земеделието Иван Христанов обясни, че днес в МС е разгледана нотификацията за държавната помощ за газьола, така че плащането на акциза за литър да се увеличи от 21 на 31 евроцента за литър.
От името на бранша Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, обясни, че браншът очаква ясни финансови параметри за помощта, като те трябва да бъдат договорени най-късно до края на следващата седмица. Земеделците много добре осъзнават, че при липсата на редовен бюджет служебният кабинет трудно би могъл да изработи компенсаторни механизми като тези през 2022 г., когато бяха договорени почти 1 млрд. лева украинска помощ. Именно затова и сега финансовата рамка е силно ограничена, а единствените компенсации са само за покриване на част от цените на горивата и на торовете.
Министър Христанов заяви пред журналисти, че за да бъдат компенсирани земеделците, Народното събрание трябва да се събере и да гласува извънредни средства, в противен случай служебният кабинет е безсилен при удължен бюджет. „При украинската помощ през 2022 г. ние подпомагахме стопаните и за ликвидност, докато в сегашната рамка за държавна помощ думата ликвидност липсва. Обезщетенията се дават само за горива и торове. Там няма нито думата електричество, нито подкрепа за работната ръка“, коментира пред журналисти Иван Христанов.
Според него, „за да може служебният кабинет да помогне, трябва да напуснем тази рамка и да намерим други инструменти, така че по-гояма част от сектора да бъде обезщетен. Затова в преговорите и с ЕК ще настояваме към държавната подкрепа да бъдат добавени и други пера като електричество, работна ръка, ликвидност", посочи Христанов.
Христанов обясни, че през следващата седмица разговорите ще продължат в по-технически формат, с цел изготвяне на ясни и конкретни отчети, които да послужат за комуникация с Европейската комисия. Земеделският министър допълни, че рамката на държавната помощ, предоставена от Европейската комисия, е ограничителна и страната ще предприеме действия за нейното разширяване чрез използване на резервни механизми на ЕС, включително кризисния фонд.
