Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува изчерпателно статистическо изследване за броя, възрастта, гъстотата на засаждане и други важни за фермерите данни, свързани основните овощни градини и лозя, отглеждани в цялата страна. Информацията е обобщена за 2023 година, като анкетите са направени със собствениците на 7 797 земеделски стопанства, отглеждащи ябълки, круши, праскови, нектарини, кайсии и лозя с десертни сортове грозде с обща площ 132 830 хил. декара (13 283 ха). Успоредно с това е проведено изчерпателно изследване на структурата на останалите градини – със сливи, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници и малини. Там са анкетирани притежателите на 20 987 стопанства над един декар (0,1 х) чиста култура.
На всички е известно, че ябълковите градини заемат най-големите площи – 38 850 декара, или близо 30 на сто (29.2%) от плодните дръвчета дръвчета в страната. Втори по площ са кайсиевите градини – с 31 700 дка, съставляващи 23,9%; площите с праскови и нектарини също са около 31 700 дка, или 22,3% праскови и 0,8% нектарини. Лозята с десертни сортове грозде заемат 24 170 дка, или 18,2%; крушовите градини са върху 7 410 дка, иби 5,6% на сто от площите.
Според данните от допълнителното национално наблюдение 15 600 земеделски стопанства в България отглеждат сливи, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници и малини върху обща площ от 447 550 декара (44 755 хектара). Най-значителен е делът на орехите – 130 140 декара, или 29,1%, следвани от сливите – 118 400 декаар, или 26,5%. Черешита са на площ от 116 190 декара, или 26% от градините. Лешниците заемат 5,9%, бадемите – 5,7%, малините – 3,7%, а вишните – 3,1% от общата площ.
Добрата новина е, че старите насаждения, които преди 15-20 години заемаха значителен дял от градините в страната, вече са изкоренени. Мащабното изследване показва, че преобладават овощните дръвчета със средна възраст на плододаване. А старите овошки заемат под и около 10 на сто от площите за всеки вид овошки. Статистиката определя като стари градини тези над 12 години (сливи, череши, бадеми), за други полдни видове стари са над 15-годишните градини (праскови, кайсии, нектарини), за трети – над 25 години (ябълки, круши), а при орехите стари са тези над 50 години.
При ябълките например преобладават насажденията на възраст 5–14 години, които съставляват 61% от общия дял. Следват тези на възраст 15–25 години (25%), а най-младите под 5 години и най-старите – на 25 и повече години, имат ограничено разпространение. При крушите най-голям дял заемат насажденията на възраст 5–14 години (65%). Младите под 5 години са 14%, а по-старите на 15 и повече години общо формират около една пета от площите.
При прасковите и нектарините основната част от насажденията са на възраст 5–14 години (78%). Младите под 5 години и старите на 15 и повече години заемат по 11% от площите. При прасковите и нектарините най-голям дял заемат насажденията с гъстота 600–1 199 дървета на хектар. Значителен е и делът на насажденията с под 600 дървета на хектар (31%).
При кайсиите най-голям дял имат насажденията на възраст между 5 и 14 години (72%). Младите под 5 години са 9%, а по-старите на 15 и повече години – 19%. По отношение на гъстотата цели 78% са с гъстота под 600 дървета на хектар, което също е интересно.
При сливите преобладават насажденията на възраст 4–11 години (65%). По-старите на 12 и повече години са 23%, а най-младите под 4 години – 12%.
При черешите най-голям дял заемат насажденията на възраст 4–11 години (60%). По-старите на 12 и повече години са 34%, а най-младите под 4 години – 6%. При малините почти всички насаждения са на възраст на 2 и повече години (93%). Младите под 2 години заемат едва 7%.
При орехите преобладават насажденията на възраст 7–24 години, които обхващат малко над половината от общата площ (51%). Значителна част са и тези на 25 49 години (24%) и под 7 години (21%), докато най старите на 50 и повече години имат минимален дял от 4%.
