Ефемерите се отличават с късия си вегетационен период. Годишно могат да развият две и повече поколения. Поникването на семената им става през пролетта или есента (бръшлянолистно великденче, весларка, гладница, лечебен росопас), през цялата година (звездица, стъблообхватна мъртва коприва) или през лятото (гипсарка).
Ефемерните плевели обикновено заплевеляват културите със слята повърхност, зеленчуковите и овощните градини. Те са дребни, но когато се появят масово в началото на вегетационния период на растенията, потискат растежа им. Семената на ефемерите имат продължителен период на покой и не никнат в годината на получаването.
Бръшлянолистното великденче (Veronica hederifolia) е масово разпространен плевел в цялата страна между до 800 метра надморска височина. Заплевелява зимните житни култури, в люцерната, детелината, лошо обработваните окопни култури. Семената му поникват през есента, зимата и пролетта. Цъфналите растения издържат температура до -15°С. От същото семейство е трипръстното великденче, което е по-чувствително на ниски температури и затова се развива през пролетта, и персийското великденче, което цъфти от ранна пролет до късна есен.
Весларката (Holosteum umbellatum) обитава места с надморска височина до 1100 м. Явява се масов плевел в зимните житни култури. Цъфти в периода февруари – април.
Войничицата (Arabidopsis thaliana) Плевел в зимни житни пжсивш, угарите, стърнища и плоки, заети с окопни култури. Заплевелява също трайните насаждения (лозя и овощни градини) и люцернищата. Може да бъде открит до 1500 м. н. в. равнините, предпланините и високите полета, но се среща по-рядко и в планинския пояс.
Гипсарката (Gypsophila) е късен пролетен ефемер. Вегетационният период е от юни до септември. Среща се по наоклонени терени, отличаващи се с по-сухи (дренирани) почви. Чест плевелен вид в овощните градини.
Звездицата (врабчови чревца) (Stellaria media) е известна и като сатенено цвете. Като ботанически вид обитава площи до 1500 м. н. в.. Заплевелява зимните житни култури, люцернищата, зеленчуковите и овощните градини и др. всесезонно, но най-често в началото и края на вегетацията.
Лечебен росопас (Fumaria officinalis) е едногодишен вид, разпространен в страната до 1000 м. н. в. Той е част от тревостоя в необработени площи, край пътищата и в културните посеви.
Персийско великденче (Veronica persica) Извън площи с културни видове расте в населени места (покрай огради, пътища, понякога и като украсно растение) до 800 м. н. в..
Пролетната гладница (Draba verna) е известна с доста имена в различните граища на страната: бела Рада, гладник, зобец и др. Видът може да бъде открит най-често в ливадите и пасищата до 1500 м. н. в..
Стъблообхватната мъртва коприва (Lamium amplexicaule) е едногодишен плевелен вид. Има продължителен период на цъфтене (март - август).
Вредата произтича от конкуренцията на ефемерите спрямо културните растения преди последните да развият добре кореновата система, чрез която да усвояват влагата и необходимите минерални вещества. Това е много важно, когато в началото на вегетацията валежите не са достатъчни за сезона.
Употребата на хербициди трябва да бъде съобразена с редуването на културите в обработваемата площ. При зърнените пшеница и ечемик тя може да стане в ранна пролет. За избора на хербицид и начина на употреба трябва да се произнесе специалист по растителна защита.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
