През периода от 2022 до 2024 г. производството на електроенергия от фотоволтаични мощности в България претърпява истинска революция, превръщайки се в централен елемент на енергийния микс на страната. Това посочва икономистът от Софийския университет „Климент Охридски“ д-р Мария Трифонова в анализ за Климатека.бг. Последните данни на ЕК също показват, че между 2022 и 2024 г. България преживята същински бум от слънчеви панели, като само през 2023 г. в енергийната система са включени над 1300 мегавата (МВт) нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението.
Това беше вторият голям бум в сектора след 2012 г., когато бяха изградени над 800 МВт в рамките на една година. Динамиката продължава през 2024 и 2025 г.
Това неизменно води до по-ниски разходи, занижени вредни емисии и по-чист въздух. Експертът обаче се спира и рисковете от дисбаланс в енергийната система, възникващи поради преобладаващото участие на соларни мощности, което подчертава необходимостта от уравновесяване на системите, с включване на други видове възобновяеми енергий източници (ВЕИ), както и от по-активно гражданско участие в енергийния преход. Климатека поиска коментар за анализ на данните и тенденциите от експерта д-р Мария Трифонова.
След началото на войната в Украйна и последвалата енергийна криза, породена от рязкото поскъпване на енергоизточниците на глобално ниво, много български компании предприеха инвестиции в соларни мощности за собствено производство, с което спестиха разходи за електроенергия от борсата и смекчиха ефекта на рекордно високи разходи. Този процес съвпадна с вълна от частни инвестиции в големи фотоволтаични централи, батерии и соларни покриви в страната, както и с проекти, реализирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и други европейски програми.
Трифонова припомня, че през пролетта и лятото все по-често ставаме свидетели на дни, в които слънчевата енергия осигурява над 50% от дневното производство (между 9 и 16 ч.). През април в отделни часове този дял дори достигна до 80% от потреблението.
Данните на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) дори сочат, че благодарение на батериите, вградени към новите соларни мощности слънчевата енергия присъства в системата в България и след 20 ч., което показва все по-висока надеждност и гъвкавост на този източник.
Все по-масовото потребление на слънчева енергия в България носи видими ползи. Тя постепенно измества скъпите и замърсяващи източници като въглищата, а това освен че допринася за постигането на националните цели за декарбонизация, неминуемо води и до по-малко замърсяване и носи здравни ползи за населението.
Също така този ръст дава възможност на много малки и средни предприятия да намалят своите разходи за енергия. Въпреки позитивите – съществуват и системни рискове, които е важно да отчетем. Силната концентрация върху соларната енергия измества фокуса от другите възобновяеми източници, като вятър и биомаса. Това създава дисбаланси в дългосрочен план.
Пропусната възможност остава и липсата на достатъчно кооперативни или граждански енергийни проекти, които да насочат ползите директно към домакинствата. За съжаление, те все още остават излъгани с ниски цени на енергия на регулирания пазар – а всъщност тези цени са субсидирани от държавата – или отново от техния джоб. Така домакинствата остават без стимул за инвестиции в енергийна ефективност и ползване на възобновяема енергия.
Освен това съществува риск част от инвестициите в соларни мощности да не бъдат ефективно насочени или да се използват предимно за финансови операции с ограничен реален принос към енергийната система.
Независимо от очертаните потенциални рискове, перспективата е за устойчив растеж на фотоволтаичните мощности, които в обозримо бъдеще могат да изместят част от ролята на въглищните централи и да укрепят енергийната независимост на страната.
