След като Европейският съюз реши да инвестира огромен русурс от 800 милиарла евро за превъоръжаване на Общността до 2032 г., твърде вероятно е на България да се възложи производството на барут. Вече има заявен интерес от германския концерн „Райнметал“, който съвместно с българската държава (съучастието ще бъде 50 на 50) ще изгради два завода за боеприпаси на наша територия. Това съобщи в интервю за БНР военният журналист на „Медиапул“ Никола Лалов.
Добрата новина за земеделците е, че основната суровина за производството на барут е памукът, а както знаем, след 1990 година тази култура почти престана да се произвежда на наша територия, дефицитна е и в условията на климатични промени е добре да бъде избрана като добра алтернатива в агробизнеса. Така военните заводи няма да разчитат на внос, който идва основно от Китай, и родното производство би могло да се възстанови. Още повече, че и Европейската комисия подпомага производителитена памук.
Основните европейски държави, в които тази техническа култура се отглежда към момента, са Испания – с 2,5 милиона декара подпомагани по линия на земеделските фондове. Втората е южната ни съседка Гърция, чиито памукови полета са разположени върху 480 хиляди декара и дават препитание на около 40 хиляди земеделски стопани. По света крупните държави-производителки на тази техническа култура са Индия, САЩ, Китай, Египет и бившите азиатски съветски републики.
До 2021 година памукопроизводството в България се е развивало едва върху около 20 хиляди декара, като впоследствие тези площи намаляват. За сравнение в средата на миналия век памукът у нас се е произвеждал върху 1,9 милиона декара. Към 70-те години на 20-и век тези площи спадат до 400 хил. дка, като впоследствие пак се отчита ръст.
Колкото до съвременната статистика, данните от годишните аграрни доклади на Министерството на земеделието и храните са отчайващи – през 2022 г. засетите площи са близо 13 хил. дка, а през 2024 година дори не дават статистика за тази техническа култура. Но пък стопаните отчитат лек ръст в произведената реколта – ако преди три години реколтата е била 1 086 тона, то през 2023 година количествата са 1 147 т.
В доклад на Европейската комисия се посочва, че държавите в ЕС имат огромна потребност от доставките на тази суровина, която в момента е дефицитна и затова се разчитна на внос. От друга страна, след 2021 година световните цени на памука рязко скочиха. Докато през 2019-2020 г. тон памук се е предлагал за 415,85 евро, то две години по-късно – през 2021-2022 г. те се изстрелват до нивата от 684,47 евро за тон. Пикът е достигнат през следващата стопанска година 2022-2023 г., когато тон памук е струвал 759,03 евро. През 2023-2024 г. отново има спад, като котировките се движат около 598 евро за тон.
Помощта за отглеждането на памук в ЕС е въведена през 1981 г., с присъединяването на Гърция към тогавашната Европейска общност. Както всички други земеделски стопани в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), и производителите на памук имат право да получават директни плащания и допълнително подпомагане под формата на екосхеми, но при условие че използваните от тях селскостопански практики отговарят на екологичните критерии, разписани в еврозаконодателството.
В българския Стратегически план за развитие на селските райони подобно подпомагане не е залегнало, но пък ЕК дава възможност на държавите членки да го променят, като дадат съответните аргументи. Факт е, че заради климатичните промени родните фермери все повече биват притискани да се откажат от традиционни пролетни култури като слънчоглед и царевица. Дали и как администрацията би успяла да им помогне за евентуално пренасочване към това производство, това тепърва ще разберем.
От Еврокомисията припомнят, че специалното плащане за памук е ограничено до определена базова площ за всяка държава членка. Тази помощ се изплаща на хектар и подлежи на условие за минимално качество на действително събрания памук. За да отговарят на условията, земеделските стопани трябва да отглеждат памук на земя, където това е разрешено от съответната държава от ЕС, като използват разрешени сортове семена и прибират реколта при спазване на обичайните условия за отглеждане, разписани в съответен еврорегламент от 2021 г. Целта на това специално плащане за култури е да се предоставят гаранции срещу всякакъв риск от прекъсване на производството в регионите, в които се произвежда памук.
От ЕК посочват и предимствата за този тип производство, които също трябва да се вземат предвид, ако барутопроизводството у нас се развие.
Екологични предимства: при отглеждането на памук все повече се възприемат екологосъобразни селскостопански практики като например прецизно земеделие и интегрирано управление на вредителите, за да се сведе до минимум въздействието върху околната среда. С тези практики се гарантира здравето на почвите, намалява се използването на вода и се подкрепя биологичното разнообразие, проправяйки пътя към устойчиво бъдеще.
Социални предимства: отглеждането на памук подкрепя селските общности, като създава работни места и подобрява качеството на живот благодарение на инициативи, насочени към справедливи трудови практики, чрез които се гарантира, че работниците получават справедливо заплащане и работят при безопасни условия. Това допринася за социалната справедливост и благосъстоянието.
Икономически предимства: памучната индустрия стимулира местните икономики, като допринася за БВП и подкрепя спомагателни сектори като памукопреработването, преденето и текстилното производство. Като насърчават иновациите и ефективността, тези отрасли укрепват конкурентната си позиция на световния пазар.
