Помните ли заместник-министъра на земеделието Георги Събев от служебния кабинет на Стефан Янев? През 2021 г. той често приканваше земеделските производители със стопанства в планински райони да се впишат в специалния Регистър за Планински продукт. Дори проведе кръгла маса по темата в Смолянско. По дефиниция планинските продукти трябва да са произведени, преработени и опаковани в планински райони.
Какъв е резултатът от активността преди 4 години?
В Регистъра на българските производители на Планински продукт са вписани 30 фермери. Те отглеждат зеленчуци, картофи, череши, ябълки и круши, произвеждат пчелни продукти, само една фирма е регистрирана с млечни продукти. Вписването е започнало още от 2019 г. в резултат на два европейски регламента: № 115/2012 и № 665/2014 г. и съвсем слабо е продължило до тази година. Тази година са записани само двама производители. Няма тенденция желаещите да сертифицират продукцията си като планинска да нарастнат, тъй като нито търговците имат намерение да обозначат с логото продукцията им като такава, нито МЗХ прави нещо, за да ги популяризира и да повиши интереса към сертифициране.
След офанзивата на зам.-министър Събев за популяризирането на планинските продукти, аграрното министерство почти е забравило за тях.
За първи път обаче в Проекта на насоки за кандидатстване по предстоящата интервенция за инвестиции в земеделски стопанства, министерството предоставя привилегия на кандидатите със сертификат за производство на планински продукт при оценяването на проектите, информира един от вписаните в регистъра фермери.
Въпреки че т. нар. планински продукт има българско лого (няма създадено общоевропейско лого), те не могат да се срещнат в секциите на магазините. Причината е, че производителите със сертификат са малко и ако потребителите се „пристрастят“ към например пчелния планински мед на даден доставчик, търговците не могат да гарантират нито конкуренцията му с друг планински мед, нито постоянното му присъствие на рафта.
Нормативите за занаятчийските храни са на трупчета, браншът обаче не се оплаква
В ЕС обаче планинските продукти са имат свое място в магазините. Във Франция се предлагат под наименованието Label montagne. Италия също като нас поддържа национален регистър на планинските продукти и те се продават. Въпреки че не е член на ЕС, Швейцария също има национална регулация и обозначава по специален начин планинските продукти. Дискусии и първи стъпки за въвеждане на тези храни има в Румъния и Австрия.
Обичайно планинските продукти в Европа са с 20 до 45% по-скъпи от останалите храни в същия асортимент. Потребителите се съгласяват с по-високата цена и не се отказват да ги пазаруват.
Най-често планински продукти в Европа се срещат сред млякото и млечните, месото (тук се изисква използваният фураж да е произведен в планински район), пчелните продукти, яйцата, пресни плодове и зеленчуци, картофи, зърнени култури, както и преработени храни като конфитюри и сушени плодове.
ЕС не води статистика за пазарния дял на планинските продукти в държавите, където се предлагат, но е преценено, че те имат бъдеще най-вече заради интереса на потребителите към тях.
Надя Петрова
