От президенството обявиха мотивите, с които на 10 август държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане от парламента на Закона за държавната собственост, приет от 51-вото Народно събрание в последния ден преди лятната ваканция.
В мотивите се посочва, че „приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. законови изменения, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). Отпада и изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в т.нар. забранителен списък, да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет”.
Пореден опит за раздържавяване на държавното предприятие "Ел Би Булгарикум"
“Не отричам правото на законодателя да създава нови възможности за приватизация по отношение на обекти с отпаднала необходимост, които с времето влошават състоянието си и са източник на значителни разходи за дружествата и за държавата”, посочва още президентът. Според него обаче, „отмяната обаче дава възможност отново да бъдат продавани обособени части от дадено предприятие, включено в забранителния списък, като действителната необходимост от продажбата ще бъде преценявана най-вече от самите органи на дружеството. Считам, че отнемайки установената в закона споделена компетентност между Народното събрание и Министерския съвет, заличавайки правомощията и на двата органа по отношение на продажбата на имущество от дружества от забранителния списък, законодателят занижава отговорността на тези органи в този процес. Потенциален е рискът от злоупотреби и произвол, което в крайна сметка ще засегне публичния интерес. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват”.
Президентът Радев посочва още, че “тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват”.
По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда, в мотивите се посочва, че “президентът принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. С допълнението на определението за „обект със стратегическа важност“ в ЗООС, законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предназначение на ускорените процедури за приоритетни проекти и така се създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели”.
