На годишния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите фермери от цялата страна се срещнаха в Пловдив, за да обменят опит и да направят анализ на състоянието на сектора. Председателят на Пловдивската организация на зърнопроизводителите Людмил Работов, който обработва 8 хиляди декара земя край Раковски, направи пред Синор.БГ кратък разрез на отминаващата година.
Г-н Работов, как приключи сеитбата в Южна България и какви са очакванията ви за посевите?
Климатичните промени и тази година бяха доста непредсказуеми, особено в Южна България. Докато при пшеницата имахме добра реколта с изключително качество, не така се представиха пролетниците. Очакванията ни бяха за сравнително прилични добиви, но сушата провали плановете ни и не постигнахме рентабилност. Безводието започна от средата на юни и продължи чак до септември с изключително високи температури през юли и август. Ситуацията при слънчогледа се оказа критична и на места добивите от декар паднаха значително.
Продължителната суша се отрази и на есенната сеитба на рапицата. Част от по-инициативните колеги направихме рискова сеитба на рапица в края на август и началото на септември, но по това време нямаше дори краткотрайни превалявания и затова рапицата не поникна. Това се оказа добре, защото, ако беше заваляло веднага и тя беше поникнала, заради продължаващото през септември безводие младите растения щяха да умрат и да се наложи презасяване.
Вместо това рапицата поникна едва след започналите валежи през октомври и началото на ноември, които помогнаха за развитието й. Дори трябваше да я третираме с регулатори, за да ограничим растежа й и сега рапицата е готова за презимуване. В същото време тази, която беше засята от колегите значително по-късно, е в доста ранен етап на развитие и има голям риск от измръзване.
Имате ли наблюдения, че има отлив от рапицата?
Не, като че ли площите се поддържат на едни и същи нива. Лично аз я сея върху 10-15% от площите си. Тази година съм обработил около 1 500 декара. Дано всичко е наред през зимата, защото доста колеги се „опариха“ и заради измръзване на посевите се принудиха през пролетта да презасяват със слънчоглед. Риск винаги има, но тази култура държи постоянна цена, така че всеки я поддържа в своето сеитбообращение.
Какво е положението при пшеницата?
Макар и със закъснение успяхме да направим добра подготовка и за останалите есенници. Знаете, че агротехническите срокове за сеитбата на тази култура са през октомври, така че повечето колеги се вместиха в тях. На този етап нямаме притеснение за развитието й.
Как оценявате приключващата година за своето стопанство и общо за областта?
Понеже сме на вълна пшеница, ще започна първо с нея. По отношение на добивите от хлебно зърно в Южна България не можем да се оплачем. Стопаните получиха добра рентабилност, тъй като средно от декар за Пловдивска област те получиха по 450 килограма качествено хлебно зърно. Ако говорим за моето стопанство, то от декар ожънахме по 550 кг от декар.
Пазарът при повечето колеги започна още през жътвата, като цените се движеха от 270 до 290 лева в зависимост от качеството. Получи се добра рентабилност, което помогна да се покрият загубите от слънчогледа. Защото ситуацията при него се оказа коренно противоположна.
Изключително високите температури през юли, които се задържаха цяла седмица, се отразиха на посевите и на места слънчогледът направо умря. Средните добиви паднаха дори под 100 килограма от декар, само на места ожънаха между 150 и 200 килограма от дка.
Последва срива в световните цени и при оферти от 550 лева за тон нямаше как ние да покрием разходите си по себестойност. В Пловдивско нямаме практика да складираме слънчогледа в изчакване на по-високи цени, затова и хората продаваха още при жътвата.
Ако сравним цените тогава и сега, ще видите, че загубата не е голяма, защото разликата в цената е само 20 лева на тон. Сега офертите са около 560-570 лв. за тон.
Имате ли усещане за промяна по отношение на напояването?
На този етап не виждаме никакви политики в тази област. Фермерите са заинтересовани да правят поливни съоръжения, но самата бюрократична машина ги ограничава. Имаме един монополист „Напоителни системи“, който диктува цената на водата и при елементарна калкулация се вижда, че излиза доста скъпо да отглеждаме поливни култури. Говоря основно за царевица.
При зеленчуците, знаете, че заради липсата на работна ръка все повече колеги се отказват от това производство, въпреки че сме градинарски район с традиции. Не дадоха ефект и еднодневните договори, защото там бюрокрацията си остана. Затова и площите с плодове и зеленчуци все повече се стопяват.
Хората не могат да инвестират и в сондажи, защото поради намалелите подводни ресурси в Южна България става почти невъзможно да правиш нови сонди и трудно се взимат разрешителни.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
