В първата част на интервюто представихме позицията на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски във връзка с компенсациите, планирани за животновъди, овощари и зеленчукопроизводители заради щетите от сушата през 2025 г. В тази част ще ви информираме доколко България ще защити исканията на бранша по прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика и как върви одобрението на инвестиционните проекти, от които зависи дали ще загубим бюджет по Стратегическия план за 2025 г.
Г-н Абровски, Съветът на министрите има само две заседания до края на годината – ще успеете ли да защитите българските искания, така че да се продължи преходната помощ и да се осигури целеви бюджет за селските райони?
На последния Съвет на министрите в Люксембург постигнахме частичен общ подход. Ще попитате защо частичен, а не пълен – начинът, по който се прави дизайнът на бъдещата Обща селскостопанска политика, тя вече е част от големите национални и регионални планове на държавите-членки. Регламентът за ОСП вече е включен в големия регламент на ЕС заедно с Многогодишната финансова рамка МФР. Тоест, когато миналата година са започнали дебатите и законодателството за новата ОСП, част от политиките са извадени от правомощията на министрите на земеделието, както са например таваните на плащанията, и са включени в големия регламент, който се одобрява заедно с МФР. Откакто аз участвам в дебатите в Съвета на ЕС, най-обсъжданите теми са свързани с това, че много малка част от земеделските политики остават в пълномощията на министрите на земеделието.
Реално една трета от темите по финансирането и размерите на подпомагането ще се решават на съвсем друго ниво. Ще дам пример с розите – когато поискахме да има отделна интервенция, подбна на тази за памук, ако това беше единствено в пълномощията на аграрните министри, това щеше да се приеме. Отговориха ни, че, за да се появи този тип подпомагане в регламента за ОСП, трябва да се включи и в общия регламент, където са всички останали интервенции.
Първа част на интервюто с министър Абровски
Затова и когато коментирах кризисната мярка в първата част от интервюто, аз наблегнах на необходимостта фермерите да декларират пред агростатистиката всичко, което произвеждат, защото бъдещите политики ще се определят въз основа на тези данни. А новата ОСП ще заприлича твърде много на сегашните Планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Една част от ОСП ще бъде освободена от изисквания, за да бъдат отпускани – говорим за базовите директни плащания. Но всички останали подпомагания най-вероятно ще бъдат обвързани с конкретни цели и с постигнатите резултати. Затова трябва да се съобразяваме със съвсем други правила. Още повече, че субсидиите вече ще се изплащат по правилото N+1, тоест дават ни бюджет за дадената година и той трябва да бъде договорен и изпълнен в рамките на тази година, защото плащанията ще стават най-късно до края на следващата година, а не в края на втората, както е в момента. Иначе парите ще бъдат изгубени.
Ще има ли нов преходен период между 2027 и 2028 г., защото към този момент държавите членки едва ли ще имат готовност да се подготвят за следващия програмен период?
Определено новата ОСП ще бъде предизвикателство за целия земеделски бранш. И в това аз виждам опасността, която стои пред голяма част от земеделските министри в ЕС, които настояваме да има поне една година преход между стария и новия програмен период. Вярно, не всички го искат, но имам притеснения, свързани с начина, по който са подготвени документите по ОСП в България. Не само тези документи, но и програмите на останалите министерства са част от големия национален план. И ако някои от министерствата се забавят, защото сега е възприето политиките във всички области от икономическия и социален живот да се одобряват накуп, това би се отразило върху земеделския сектор. Ако примерно регионалното или екологичното министерство се забавят със своите планове, това ще блокира приемането на целия план. А ние в МЗХ не можем да си го позволим, защото по регламент България трябва да отвори ИСАК на 1 март 2028 година, за да започне приемът на заявленията по директните плащания.
И все пак до края на 2026 г. Съветът на ЕС ще одобри ли всички искания на държавите-членки, включително и българското за включване на осигуровките в таваните на плащанията?
В следващите 2 заседания до края на годината трябва да се изчистят всички предложени промени в големия регламент. Специално аз съм обяснил и на министър-председателя, и на финансовия министър, и в Европейската комисия колко важно е това приспадане на заплати и осигуровки за нашите земеделци. Защото в България то доведе до изсветляване на трудовите възнаграждения в целия сектор. Лично за мен е много важно тази практика да продължи да се прилага, за да не се върнем в едни по-предишни времена, когато всичко като заплати се даваше под масата. ОСП трябва да е прогрес, а не регрес.
На въпроса кога тези въпроси ще се изяснят, със сигурност това ще стане до края на декември. Тогава Съветът на министрите трябва да представи готовата си позиция по МФР и по реграмента за националните и регионалните планове. Доста от държавите-членки бързат решенията да се вземат в края на 2026 г. - знаете, че има избори в някои от големите държави членки като Франция например, а всяко ново правитество може да забави или смени позицията на страната. Бърза се, защото е важно да се постигне единен подход и споразумение в кратки срокове, защото не можем да си позволим в период на световни кризи да удължаваме законодателството за бъдещите политики.
От януари 2027 г. ще започнат тристранните преговори между Европейския парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия, като тези триалози ще отнемат много по-малко време за преговори, така че всички очакваме в средата на 2027 г. законодателството за следващия период да бъде готово.
А България на какъв етап е от подготовката на националните и региони планове?
България, заедно с други държави членки настояваме за поне една година преходен период между сега действащия и бъдещия програмен период. Но, ако това не се одобри, предлагаме одобряването на нашите планове да става на части. Тоест поне глава „Земеделие“ в националните планове да бъде одобрена навреме, за да имаме поле за действие. Всички държави-членки са наясно, че останалите глави от националните планове може да тръгнат и по-късно, затова очакваме поне едно от двете ни предложения да бъде прието от Съвета на ЕС, за да няма прекъсване при отпускането на директните плащания през 2028-ма.
Другият ни въпрос е свързан с голямото забавяне на плащанията по Стратегическия план за 2025 г. – ще спасите ли онези 700 млн. евро от заложения бюджет, които заварихте при встъпването си на поста?
Правим всичко възможно да наваксаме с одобрението и с плащанията. Чрез вашата медия се обръщам с молба към всички кандидати – в оставащите 50 работни дни до края на годината (интервюто е взето на 3 ноември), моля ви подавайте заявки за плащане! Държавен фонд „Земеделие“ има готовност – в момента прозвъняваме общините всеки ден с припомняне, когато са готови и имат актувано приключено строителство, да подават искания за плащания. От друга страна много скоро ще приключим с договорирането по двете интервенции Г.1, Г.1.1 и Г.2, така че ще има авансови и междинни плащания. Имаме информация, че някои проекти са изпълнени след подаването на проектите, така че се надяваме процесът да се активизира. До 2 седмици максимум ще започне подписването на проектите по тези интервенции. Надяваме се до 31 декември процесът да приключи, както планираме.
(Очаквайте третата част на интервюто)
