Следващият дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъде представен от Европейската комисия утре, 16 юли, заедно с план за това как ще се управляват парите, отделени за земеделските производители. Земеделските производители виждат заплаха за препитанието си и заплашват да излязат на улицата.
Как ОСП се вписва в дългосрочния бюджет на блока и какви са ключовите промени, които земеделските производители ще търсят, когато Европейската комисия обяви предложението си за периода 2028-2034 г.? „Политико“ се опитва да даде отговор на тези въпроси в своя публикация.
Фондът за ОСП 2021-2027 г. е 386,6 млрд. лв.
ОСП съставлява почти една трета от настоящия седемгодишен бюджет на ЕС от 1,2 трилиона евро. Той беше допълнен с временно финансиране, за да се помогне на блока да се възстанови от пандемията, с което общият паричен фонд достигна 386,6 милиарда евро.
Това се равнява на плащания от 53 до 59 милиарда евро всяка година.
За какво са парите?
Парите по ОСП се изплащат по два „стълба“ на финансиране. Първият стълб включва годишни директни плащания на земеделските производители за повишаване на доходите им и финансиране за мерки за стабилизиране на пазарите. Вторият стълб е финансиране за развитие на селските райони, често изплащано в продължение на няколко години и съфинансиран от държавите членки.
Добавяйки още по-голяма сложност, средствата, разпределени за всеки стълб, се определят в рамките на дългосрочния бюджет. Но как да се изразходват тези пари се решава в голяма степен от държавите членки в техните „Стратегически планове за ОСП“, а те са за периода 2023-2027 г. Останалите цифри в този раздел се основават на тези национални стратегически планове.
Повечето средства в стратегическите планове — 189 милиарда евро — са предвидени да бъдат изплатени по Първи стълб като годишни директни плащания. По-голямата част от тях са „отделени плащания“.
Докато обвързаните с производството може да се измери с броя на животните или с хектарите на определена реколта, размерът на необвързаните с производството плащания се основава просто на площта на земята на стопанството.
Повечето директни плащания осигуряват основно подпомагане на доходите за земеделските производители, като някои са специално предназначени за млади земеделски производители.
Освен това, 25% от директните плащания са предназначени за екосхеми , които подкрепят земеделските производители да възприемат екологично чисти практики.
Останалата част от средствата по Първи стълб — 8,9 милиарда евро — отиват за подкрепа на ключови сектори. Секторите на винопроизводството и плодовете и зеленчуците получават по 47 процента от тази обща сума.
Накрая, 66 милиарда евро са заделени за финансиране на „развитие на селските райони“ по втори стълб в стратегическите планове на страните членки. В действителност тези средства могат да бъдат използвани за голямо разнообразие от проекти и голяма част от парите все още отиват директно при земеделските производители.
Например, доброволните ангажименти осигуряват средства за екологосъобразни практики, инвестиционна помощ се предоставя за селскостопанско оборудване, а допълнителни средства се дават и на ферми в „райони с природни ограничения“.
Всъщност, относително малка част от това финансиране отива за проекти за развитие на селските райони чрез грантове по LEADER/водено от общността местно развитие.
Кои държави получават най-много пари?
Държавите членки получават средства за ОСП от дългосрочния бюджет на ЕС на всеки седем години. Големите държави с големи площи земеделска земя естествено получават по-големи суми пари.
Франция е добре позната като голям победител, що се отнася до размера на средствата, които ѝ се отпускат по ОСП. Тя получава по първи стълб 54,8 млрд. евро, а по втори 11,4 млрд., което означава, че разликата между сумите в двата фонда е 4,8 пъти в полза на първия стълб. Следват , Испания, Германия, Италия и Полша. Прави впечатление, че Италия например е решила да разпредели парите между двата стълба така, че да да ги сближи като бюджети и разликата да е 2,6 пъти. България е на 12-то място, тоест тук сме в горната половина на скалата. Ние ще получим за периода 2021-2027 г. общо 5,9 млрд. евро по първи стълб и 2,2 млрд. евро по втори (общо 8,1 млрд. евро), като разликата между двата стълба е близо 2,7 пъти. Точно пред нас е Австрия, която е решила да определи 4,8 млрд. евро за директни плащания и 4,1 млрд. по фонда за развитие на селските райони. След България е Чехия с 6 млрд. евро по първия стълб и 2,1 млрд по втория.
Но фермерите в далеч по-малки страни като Естония и Словения исторически са разчитали повече на субсидии, въпреки относително малкия си дял от пая. Директните плащания за Естопия са 1,4 млрд., а за Словения 959,2 млн., а по втория стълб са съответно 698 млн. и 868,9 млн. евро.
Как се е променила ОСП с течение на времето?
ОСП е била преструктурирана няколко пъти, като най-забележителното от тях е въвеждането на директни плащания през 1992 г. и преминаването от обвързани с производството към до голяма степен отделени от производството плащания през 2003 г.
Най-скорошната реформа на ОСП въведе стратегически национални планове за всяка държава членка и създаде системата от екосхеми.
Въпреки че разходите за ОСП по текущи цени като цяло са се увеличили на годишна база, делът на общите разходи на ЕС, който отива за ОСП, постоянно намалява.
Тази низходяща тенденция е до голяма степен резултат от последователните реформи в обхвата на ОСП и увеличените разходи в други области на бюджета на ЕС.
Какво можем да очакваме утре?
Казано по-просто, съкращения на бюджета за следващата ОСП.
Тъй като ЕС сега е фокусиран върху изграждането на ограничените си отбранителни способности и изплащането на заемите си от ерата на Covid, математиката сочи към съкращения в други области. Като се има предвид, че ОСП зае почти една трета от предишния бюджет, е трудно да се види, че ще оцелее невредима.
