Как можем най-добре да сравним цените в цяла Европа? И кои са най-скъпите и най-евтините страни на континента? На този въпрос дава отговор Евронюз в статия от вчера, озаглавена „Разходи за живот: Кои са най-евтините и най-скъпите страни в Европа?“
Индексите на ценовите равнища са добър начин да ни помогнат да разберем колко скъпи или евтини са стоките и услугите във всяка страна. Те сравняват националните ценови равнища със средните за ЕС и се изчисляват с помощта на паритети на покупателната способност (ППС).
Според Евростат, паритета на покупателната способност (ППП) действа като изкуствена обща валута, тъй като показват колко могат да купят хората с една и съща сума пари в различните страни.
Резултатите се основават на ценови проучвания, обхващащи повече от 2000 потребителски стоки и услуги, проведени в 36 европейски страни.
Към 2024 г. от 36 държави Швейцария е най-скъпата, с цени на ниво 184% от средните за ЕС. След нея са Исландия и Люксембург.
Турция е най-евтината страна, с цени на ниво 47% от средните за ЕС, което означава, че са с 53% по-ниски от средните за ЕС. Сред другите най-евтини държави по реда на класацията са Северна Македония, България и Румъния.
Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива резкия контраст в ценовите нива в цяла Европа.
В ЕС Люксембург е най-скъпата страна, като цените са с 51% по-високи от средните за ЕС.
България и Румъния са най-евтините членове, с 57% от средното за ЕС.
Това означава, че Люксембург е около 2,7 пъти по-скъп от България и Румъния, показвайки значителна, но по-малка разлика в сравнение с разликата между Швейцария и Турция.
Десет страни от ЕС имат цени над средните за ЕС. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи.
Сред четирите най-големи икономики на ЕС, Германия (109%) и Франция (108%) са малко над средното ниво, докато Италия (98%) и Испания (91%) са под средното.
Западноевропейските и северноевропейските страни са склонни да имат високи ценови нива. Това са като цяло страни с високи доходи, силни валути и по-високи разходи за живот.
За разлика от това, страните от Централна и Източна Европа като цяло имат по-ниски ценови нива. Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските държави — Латвия, Литва и Естония — са под средното за ЕС. Тези региони обикновено отчитат по-ниски разходи за труд.
Ценовите нива са по-ниски и в страните кандидатки за ЕС. Те включват Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия - са на първо и второ място през 2024 г., като Норвегия е на шесто място.
Високата производителност на работната сила и съответните високи заплати са ключови фактори за високите нива на цените в страните от ЕАСТ.
Филипо Палоти, докторант по икономика в University College London, заяви пред Евронюз Бизнес, че в цяла Европа най-скъпите страни за живеене са склонни да бъдат и най-продуктивни. „Повишаването на производителността в търгуемите сектори (като производството и технологиите) води до повишаване на заплатите в цялата икономика - дори в нетъргуемите сектори като фризьорство, хотелиерство и недвижими имоти, където растежът на производителността е по-бавен“, каза той.
Сравнявайки най-високите и най-ниските нива в ЕС, Палоти посочи, че почасовите разходи за труд отразяват ценовите нива – около 55 евро в Люксембург, 50 евро в Дания и само 11 евро в България. „Но когато сравняваме кафето на цена от 4 евро в Копенхаген спрямо 1 евро в София, взаимодействието между силната производителност в търгуемия сектор и произтичащите от това повишени заплати във всички сектори обяснява главно разликата“, добави той.
