По инициатива на Чехия, към която са се присъединили още 16 държави в Европейския съюз, в това число и България, е изпратено искане до Европейската комисия (ЕК) за преразглеждане на системите за мониторинг на площ (ИСАК), позовавайки се на тежкия контролен механизъм при директните плащания, прилаган в първата година от този програмен период, съобщи официалният сайт на Европейския съюз.
Искането е отправено от Чехия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Люксембург, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Швеция, които настояват пред ЕК да бъдат преразгледани насоките за прилагане на новите интервенции, да се направи преглед на оценката на качеството на ИСАК от 2023 г.; да се подготви нова методология, приложима за целия ЕС; да се намали непропорционалната контролна тежест и да продължат дискусиите за осигуряване на взаимно разбиране на прилагането на сателитното наблюдение - AMS.
В позицията си представителите на 17-те държави посочват, че „въвеждането на тази система стана възможно благодарение на технологичния напредък и безплатното оперативна наличност на нов тип сателитни данни от програмите Коперник и Галилео. AMS наблюдава и оценява дейностите в селскостопански площи, използвайки сателитни изображения в aавтоматизиран начин, използвайки машинно обучение и изкуствен интелект“.
Фермерите не оспорват възможността за проверки на съответствието, но е важно да се намали и административната тежест, като се опрости цялата система за контрол, защото точно това беше обещавано с новата Обща селскостопанска политика.
В позицията на държавите от списъка се казва, че по отношение на опростяването цялата система за контрол на CAP беше значително променена с задължително въвеждане на AMS. Едно от обещаните предимства на системата беше да замени използвани преди това контроли на място и намаляване на цялостната тежест на контрола. Прилагането на AMS трябваше да доведе до спестявания чрез намаляване на разходите и оперативна ефективност процесът на контрол на субсидиите от ОСП.
Въпреки това, очакваното намаляване на броя на проверките и цялостната тежест на контрола не успяха се случи през 2023 г. Напротив, има значително увеличение на броя на проверките от десетки процента, включително делегирани контроли на място в съответствие с обхвата на компетентност на участващи организации“, четем в позицията.
Именно затова и земеделците настояават да се се избегне увеличаване на административните и финансовите рискове, като тълкуването и окончателното прилагането на AMS трябва да бъде изяснено, по-специално степента на контрол на пробите относно нивото на цялата ферма.
Стопаните настояват също да бъдат отчетени и местните и земеделските специфики по отношение на размера и структурата на фермата, за да се избегнат многократните и повтарящи се проверки на същите фермери през дадена година и вероятно всяка година. „Риск анализите за мерки, попадащи в обхвата на AMS, също трябва да бъдат изяснени (член 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116), в случай, че разширението представлява допълнително увеличение на обхвата на контролите в сравнение с оригинала очакване“.
