Алтернативните земеделски култури като стевията играят важна роля за справянето с климатичните промени, а тази южноамериканска култура е добра естествена алтернатива и на захарта. Тя е природен подсладител с нулеви калории без ефект върху кръвната захар. За качествата на това растение и за възможностите му да стане добра алтернатива в разнообразяването на културите и от българските фермери разказва експертът на сайта Климатека Роман Рачков, агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа. Представяме със съкращение текста на автора.
Основните вещества в стевията, които я правят популярна и уникална, са стевиозидите и ребаудиозидите, които са между 200 и 400 пъти по-сладки от захарозата. Има голям потенциал в България, защото над три десетилетия в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия. Вече има и регистриран и наш сорт, който може успешно да се отглежда във всички райони на страната.
Стевията е вечнозелен храст. Далеч от тропиците се отглежда като едногодишно растение и всяка година се приготвя разсад. Като многогодишно тя може да се отглежда на перваза на прозореца. Естественият ареал на сладката билка е малък – предимно долината на високопланинския приток на река Парана на границата на Парагвай и Бразилия, в началото дори се смята, че тя е толкова рядка, колкото женшена.
Растението е лесно приспособимо и бързо започва да се култивира в редица страни. Може да се отглежда почти до Арктическия кръг. В Япония първо забраняват за употреба цикламатът и сукралозата (бел. авт. изкуствени подсладители), тъй като са опасни за здравето. Затова и през 60-те години на миналия век там започват да внасят и ползват стевия и много скоро след това тя става известна като "зелена революция". Съседните страни също се присъединяват към тази революцията. Още през 1982 г. 1000 тона стевия са използвани за хранителни цели в Япония, от които 300 тона са местно производство, а 450 тона са внесени от континентален Китай, 150 тона от Тайван, 100 тона от Тайланд и 50 тона от Южна Корея, Бразилия и Малайзия. Стевията вече присъства в почти половината от японските хранителни продукти. В Южна Америка също се отглежда много от това растение. Днес стевия се гледа промишлено и в Европа, като водещи в това отношение са Гърция и Испания. В днешно време все повече водещи компании за храни и напитки добавят стевия към продуктите си, а достъпът до нея нараства както в магазините, така и онлайн.
Стевията може да бъде отглеждана по органичен начин и това я прави привлекателен избор за фермерите и производителите в сферата на биологичното земеделие и натуралните продукти. В сравнение със синтетичните подсладители, тя има по-малко известни странични ефекти, с което привлича повече потребителите.
Растението е устойчиво на климатични условия и не изисква много ресурси за отглеждане, затова и е подходяща за различни региони по света и икономически жизнеспособна за земеделците. След засаждане, стевията може да бъде събирана няколко пъти годишно. Това води до висока продуктивност и сравнително ниски разходи за отглеждане. Заради висока концентрация на подсладители в листата на стевията, рентабилността на производството също се увеличава.
Стевията: с потенциал в България
С растящото търсене на натурални подсладители и внимание към здравословния начин на живот и у нас стевията има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия – в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия, а вече има регистриран и български сорт „Стела”. Той се размножава по вегетативен начин, което осигурява стабилност на сортовите му характеристики. Проявява добра екологична пластичност и може успешно да се отглежда във всички райони на страната. Отличава се с относително добра устойчивост на гъбни болести и при подходящи агротехнически условия осигурява добив на сухи листа над 250 кг/дка. В бъдеще, по-нататъшната селекция и работа по популяризиране на културата може да създаде възможности за алтернативна заетост и диверсификация на стопанските дейност в депресивните региони на България в унисон с целите ни по отношение на климата.
На последното земеделско изложение Агра 2025, билкови чайове с отгледана в България стевия спечелиха наградата за най-иновативен продукт.
Отглеждането на стевия в България изисква внимателно планиране и подходящи условия за отглеждане. Климатичните условия в повечето части на страната не са идеални за това растение, но с оранжерии, съвременни методи на отглеждане и правилни агрономически практики, стевията може да се култивира много успешно.
Стевия в условия на климатични промени
Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване, но определени аспекти на климатичните промени могат да повлияят на нейния растеж и производителност. Ето някои важни моменти, свързани с влиянието на климатичните промени върху стевията:
1. Стевията предпочита топли условия и в някои по-студени региони повишаването на температурите може да създаде по-добри условия за отглеждане ѝ. Това води потенциално до разширяване на районите, в които стевията да се отглежда, например северните части на Европа.
2. Устойчивост на засушаване: Стевията издържа на засушаване в сравнение с други растения, но когато климатичните промени водят до по-дълги и по-интензивни периоди на суша, това може да се отрази на реколтата и на това растение. Изисква редовно, умерено поливане, така че устойчивото напояване ще бъде ключово за успешното отглеждане на стевия.
3. Пролетни и есенни застудявания: В региони, където зимите не са толкова сурови, но температурата през пролетта и есента варират значително, тези колебания могат да забавят растежа на стевията. Ако се засаждат ранни разсади и след това настъпят неочаквани студове, това може да увреди младите растения.
4. Разширяване на вегетационния период: В някои региони климатичните промени могат да доведат до удължаване на вегетационния период, което е полезно за стевията, тъй като така тя има повече време за растеж и събиране на сладките ѝ листа.
Отглеждане на стевия в домашни условията
Стевия се размножава чрез семена, вкореняване на резници и разделяне на храста. Разсадът се подготвя, след това двумесечните растения се засаждат в открит терен или оранжерия. Растенията през първата година от живота си растат бавно и образуват едно основно стъбло със странични разклонения. От юли до септември растежът се засилва с максимално увеличаване на вегетативната маса. През втората година се образува мощна коренова система и броят на стъблата корелира положително с броя на пъпките на коренището. В условията в България обикновено се образуват до 10-15 стъбла. В многогодишната култура броят на стъблата достига 80 броя или повече.
1. Семената се засяват повърхностно, без задълбочаване в добре навлажнен субстрат. След това се пръска с вода.
2. Контейнерите със семена се покриват със стъкло или филм и се поставят на топло място (не под +25 ℃).
3. При такива условия семената на стевия покълват в рамките на 5-7 дни.
4. Когато семената поникнат, филмът се отстранява и разсадът се пренася в най-светлата и топла част на помещението.
5. През този период е необходимо да се следи температурата на въздуха и почвата, така че да не пада под +15°C.
6. Във фазата на чифт истински листа (височина на разсад 5-7 см), разсадът се трансплантира внимателно, заедно с буца пръст, в отделни саксии, като се задълбочават до първите листа.
Периодът на разсад за стевия обикновено отнема около два месеца.
Засаждането на разсад в открит терен или оранжерия се извършва, когато заплахата от пролетни слани е преминала и дневната температура се повиши до 15-20°C. Схемата на засаждане 60-70x30-20 см.
Оптималните условия за отглеждане на стевия са слънчево място, защитено от вятър и течения, и температура на околната среда 22-28°C.
Стевията може да расте в различни почви, но най-подходящи са леките песъчливи или песъчливо глинести субстрати, наторени с хумус или компост с леко кисела (pH 5,5-6) реакция. Тежките глинести почви не са подходящи. Почвата трябва да е лека и рохкава. Стевията не се развива добре в торфените смеси. Варуването на почвата също е нежелателно. Подхранване е при необходимост (2-3 пъти през вегетационния период) с комплексни минерални торове – 25-30 г на 1 кв.м.
Прибиране на реколтата
По правило прибирането на листата започва през периода на бутонизация (периода на оформяна на цветните пъпки) и цъфтеж. Листата на стевия са многобройни и на едно растение могат да се образуват от 350 до 1200 броя, като броят до голяма степен зависи от условията на отглеждане. Сезонът на цъфтеж е от юли до септември. Прибирането на реколтата е лесно като процес: стъблото се отрязва на височина 5-10 см над земята и се суши в светло проветриво помещение.
