Стевия – сладката тайна на природата

В далечни времена, когато хората все още не са познавали захарта, а аАмерика не е била открита от Колумб, индиянците от племе Гуарани изпалзвали една удивителна трева. Достатъчно било в съда с вода да се добавят няколко листчета от нея и тя ставала необичайно сладка. Индияните наричали тази трева “каа – ехе”, което означава “сладка трева” или “медени листа”. Научото название на това удивително растение е Stevia rebuadiana. Родина на стевията е Южна Америка. Расте в условията на умерения влажен субтропичен климат в Парагвай, Бразилия и Аржентина. Индиянците ревностно пазили тайната на сладката трева, затова чак през 1887 г. Тя станала известне на останалия свят благодарение на южноамериканския учен Антонио Бертони.

От 300 вида само един подслажда

Оказало се, че в Америка растат почти 300 вида стевия, но само Стевия ребудиана има сладък вкус. Нейните листа са 10 – 15 пъти по-сладки от захарта. Секретът на тази сладост се крие в сложното вещество стевиозид, което се натрупва в растениео. В момента стевиозидът е най-сладкия прироен продукт. В чист вид той е 300 пъти по-сладък от захарта, но за разлика от нея има много малко калории и не повишава нивото на глюкозата в кръвта и дори притежава леко антибатериално действие. Именно затова той се счита за идеален заместител на захарта, както при здрави хора, така и при страдащи от диабет, повишено тегло, със сърдечно – съдови проблеми и други нарушения при обяната на веществата.
Стевията е многогодишно растение, в природата достига 60-80 см височина. Представлява силко разклонено храстче, листат са прости, цветовете – дребни, бели, кореновата система е добре развита.

Нужно му е топло слънчево място

Стевията е южно растение, затова му трябва повече топлина и светлина. Колкото повече получи от тях – толкова по-сладко ще бъде. Оптималните условия за доброто развитие са слънчево, защитено от течения място и температура 22 – 28 градуса. Остъкленият балкон е добро място за отглеждането на “сладката трева”.
По принцип стевията може да расте на различен тип почви, но най-добре се чувства на леки, пясъчни почви със слабо кисела реакция (pH 5,5 - 6).
У нас стевията не може да презимува, затова може да се отглежда само като стайно растение или в градината след подготовката на разсад.
Стевията се нуждае от чести и обилни поливки. Засушаването, дори и малко стевията понася много трудно, но задържането на вода също е вредно. Подхранване се прави на 10 – 15 дни.

Многобройните изследвания са показали, че стевията е безопасен продукт. В момента нейното производство и продажба е разрешена в много страни. Стевията не губи свойствата си и при нагряване. Затова тя с успех се използва не само за подсладител на чайове и напитки, но и в домашната кулинария при производството на торти и кейкове. Най-простия начин способ за заготовка на стевията е изсушаването. Изсушените листа се стриват и се получава зелен прах. 1,5 – 2 супени лъжици може да заменят 1 чаша захар. Свежите листа се събират през цялото време на годината от растението, но най-сладки са по време на цъфтежа.