В поредицата на синор.бг, свъзана с второто изменение на Стратегическия план, вече ви запознахме с интервенциите, по които могат да кандидатстват производители на плодове и зеленчуци с инвестиционни проекти, насочени към групи и организации на производителите, целящи да подобрят околната среда и да неутрализират последиците от климатичните промени
Вторият текст от поредицата е посветен на промените в интервенцията за „Обвързаното с производството подпомагане за овце и кози в планински райони“, която сред приоритетните области за подпомагане. Всеки животновъд, субсидиран по тази интервенция, се очаква да повиши конкурентността си. И понеже планинските райони затрудняват земеделски стопани при осигуряването на фураж и при движението на стоки и услуги, затова прилагането на тази интервенция е насочено както към стимулиране развитието на дейността в планинските райони, така и към стабилизиране на доходите на стопаните.
Основното изискване е земеделският стопанин да отглежда от 10 до 49 женски животни (овце-майки и/или кози-майки) в планински райони. Те трябва да отговарят и на останалите критерии за допустимост:
* Заявените за подпомагане животни трябва да са идентифицирани и регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ;
* Заявените за подпомагане животни по интервенцията трябва да са: на възраст от 12 месеца до 84 месеца за овце и до 108 месеца за кози;
* Регистрираните стопани трябва да продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане;
* Регистрираните стопани могат да заменят заявените животни с други, отговарящи на изискванията за подпомагане към последния ден за подаване на заявления за подпомагане, при условие че извършат замяната в срок до 20 дни от края на събитието, което я е наложило и надлежно са уведомили Разплащателна агенция в срок от 7 работни дни следващи деня на фактическата замяна;
* Не се допуска едно животно да бъде заявявано за повече от една интервенция от обвързаното с производството подпомагане.
Определяне на уместни базови характеристики – приложими стандарти за ДЗЕС, законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и други задължителни изисквания, установени в националното право и правото на Съюза), когато е приложимо – описание на специфичните уместни задължения съгласно ЗИУ и обяснение как ангажиментът надхвърля задължителните изисквания.
Не се предвижда се модулация, поради това че интервенцията е насочена към малки стопанства в планински райони, стопанисващи от 10 до 49 овце и/или кози.
За петте финансови години на подпомагане от 2024 до 2028 година по тази интервенция се очаква да получат субсидии 53 145 животни през първата година, 52 360 животни – през втората, 51 824 – през третата, и по 51 580 – през четвъртата и петата години.
Ето и как са разпределин ставките за една животинска единица за всяка една от тези години:
* от 21,29 евроминимална единична сума до максималните 25,55 евро за животно през 2024 г.;
* през 2025 г. ставката за една овца или коза е от 21,84 до 26, 21 евро;
* през 2026 г. плащането ще варира от 22,30 до 26,76 евро за единица;
* през 2027 г. единичната ставка е 22,64, а максималната – 27,17 евро;
* през финансовата 2028 година ставките ще варират от 22,64 до 27,17 евро за животинска единица.
В Стратегическия план е дадена и точна статистика за огромния срив в отглеждането на овце и кози. От 2007 г. до 2017 г. броят на козите в България драстично намалява – от 444,5 хил. бр. до 257,0 хил. бр., а на козите-майки, съответно от 406,1 хил. бр. до 220,9 хил. бр. За последните 10 години в страната, най-голямо намаление в броя на овцете и овцете майки е отчетено през 2017 г. (1 316,8 хил. бр. овце, в т. ч. 1 096,4 хил. овце-майки), а при козите през 2016 г. (237,5 хил. бр. кози и 199,4 хил. кози-майки.
В началото на периода изкупеното овче мляко съставлява около 41% от общото производство, докато при козето мляко, този процент е 8%. В края на периода, това съотношение при овчето мляко е 30%, докато при козето мляко делът е 23%. Забелязва се значително повишение в изкупеното козе мляко, което се дължи не на обемите на това мляко в мандрите, а на намалението на общото производство на козе мляко с 47%. Това което прави впечатление е, че производството специално на овче мляко, намалява по-бързо отколкото броят на млечните овце, което означава че средният млеконадой намалява през разглеждания период. Обяснение за това трябва да се търси в относително неатратрактивните изкупни цени на това мляко, които през последните 2-3 години намаляват и вече са около 1,15 лв/л.
Овцевъдството в България се доминира от млечна специализация, което го различава от основната част на световното овцевъдство, което е доминирано от това за месо и вълна. Месото от ДРД е с най-малък принос в общото количество на произведеното месо в страната. Физическият обем на продукцията през последните години възлиза на 9,5-10 хил. тона, а заедно с козите и овцете е около 13 хил. т, което е около 7% от цялото производство на месо.
Използването само на месото от агнета и на възрастни животни като приход от овцевъдството не може да даде достатъчен доход и възвращаемост, при срива в търсенето и в цената на вълната, което прави развитието на месното направление икономически неустойчиво. В сравнение с млечното овцевъдство, приходите в месното направление са много по-малки, липсва търсене на другия продукт от овцете – вълната, и няма система за премиране на тежките агнета и овце от месодайните породи.
Брутната продукция от месо от ДРД намалява между 2007 -2016 г., с около 19%, а добавената стойност се съкращава с около 44%. Причините за това са в нарасналите разходи, които изпреварват ръста в доходите, както и в запазване сравнително висок дела на полупазарните и малки стопанства. Отличителното при малките стопанства е, че те успяват да постигнат добра ефективност на единица животно, снижавайки максимално нивото на производствени разходи и постигайки едни от най-високите равнища на съотношение между общи приходи към производствени разходи на единица животно. Проблемът при тях е, че високата ефективност на животинска единица не важи на ниво стопанство, където заради постоянните разходи и остойностяване на вложения труд, ефективността пада драстично. Същевременно месото от ДРД дава около 3,6% от брутната селскостопанска продукция през 2016 г, докато добавената стойност е 2%. Това показва подобно и при другите тревопасни направления на животновъдството за намалената ефективност и възвращаемост на производството на месо от ДРД, а всичко това предопределя свиване на производството.
С подпомагането по тази интервненция от МЗХ се надяват след пет години тези спадове ще бъдат преодолени.
Екатерина Стоилова
