Обкновената житна пиявица Oulema melanopa е неголям бръмбар (разред Coleoptera, сем. Листогризещи твърдокрили - Chrysomelidae). Видът е многояден (полифаг). Негова храта са житните треви. Разпространен е в Европа, Азия и Северна Америка. Масови нападения по житните кулутри в България са отчитани в областите Врачанска, Плевенска, Пернишка и др. области.
Възрастното има продълговато тяло с дължина до 4,5 мм. Олавата и антените са черни. Преднегръдът е сферичен и има оранжев цвят с червен оттенък. Твърдите крила (елитри) са тъмносиви, блестящи със зебеникав оттенък.
Яйцето е продълговато с дължина около 0,7 мм. Има кехлибарен цвят. Ларвата е светложълта, понякога зелен оттенък. Задната и част наподобява гърбица, защото е значително издигната. Дълга е около 0,5 см. Тялото е покрито със слизеста материя, носеща изпражнения. Какавидата е светлокафява с жълт оттенък. Поместена е в земна камерка.
Обкновената житна пиявица има едно поколение годишно. Зимуват възрастните бръмбари. Тогава са скрити в окапалите листа покрай горите и полезащитните пояси. Могат да бъдат открити в храсталаците и понякога в почвата.
Бръмбарите излизат на повърхността през април и май, когато почвената температура стане 9 - 10°С, а на въздуха около 19°С. Храненето започва веднага, при което са застрашени овесът и пролетният ечемик. Повредите са по листата и могат да бъдат разпознати, защото приличат на продълговати прозорчета. Това е така, защото насекомото както долния и горния епидермис, така и паренхимната тъкан между жилките на петурата. При голям брой „прозорчета“ листът побелява. Бръмбарите са много подвижни при топло време.
Оплодените женски снасят яйца по горната страна на листата, обикновено към основата им. Яйцата са подредени верижно. Една верижка съдържа най-често 5 - 6 яйца, но броят им може да бъде и по-голям. Плодовитостта на женските стига около 200 яйца. Те предпочитат да снасят в посевите от ечемик, овес и пшеница.
Лаврите се излюпват след около две седмици. При храненето те изгризват между жилките на петурата продълговати ивици. Унищожават горния епидермис и паренхима, докато долният епидермис е запазен. След две около двес седмици ларвите се спускат по стъблото до почвата, където се заравят в плитки камерки, за да какавидират. Кааквидите са разположени повърхностния почвен слой на дълбочина най-често около 3 – 4 см.
Бръмбарите от новото поколение се появяват в средата на лятото. Някои от тях са скрати в почвата, а други се разселват по житни треви. Тогава застрашават царевицата. При нея най-често са повредени връжните части на петурата. По-късно те се укриват за презимуване.
Характерно е, че при масово нападение от O. melanopa в посевите се оформят петна (хармани) от повредени растения. Броят и разположението на харманите зависи от местата, където женските са предпочели да снесат масово яйцата. Употребата на химически препарати (инсектициди) е насочена срещу възрастните и ларвите. Според някои изследоваели целесъобразно е химическото третиране при наличие на повече от една ларва на растение. В практиката има два етапа: масова поява на възрастните преди яйцеснасяне и при започване на масовото излюпване.
Мероприятията извън употребата на инсектициди, които допринасят за намаляването на числеността на O. Melanopa, са обработката на почвата и унищожаването на плевелната растителност. Установено е, че сортовете пшеница с по-окосмени листа са по-устойчиви срещу житната пиявица.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
