Църквата прославя Велика събота като "най-благословения ден" от Страстната седмица, защото тогава „словото божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете”. Това е денят на оплакването на Исус Христос от майка му света Богородица и от жени, носещи миро. Първосвещениците и фарисеите са знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота.
При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Положен вече в гроба, духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На велика събота се пекат обредните хлябове, козунаците. Те са неотменна част от традициите на Великден.
Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти начело с Лайош Кошут след несполучилата национална революция.
