На старобългарски език „страст” означава страдание, затова и дните на Христовите страдания от влизането на Иисус в Йерусалим за Пасха (Цветница) до неговото разпъване на кръст са наречени Страстна седмица. На Велики понеделник евангелистите ни разказват как божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Велики вторник е денят за поучения и нравствени наставления. Според преданията, точно на този ден Иисус Христос дава пример на хората как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Много поучителна е притчата за десетте мъдри девици, защото в нея Христос говори за приближаването на дните на борба и изпитание и дава за пример десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя.
Той напомня на простосмъртните, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“, и да държим светилниците си запалени в очакване на „божествения жених“. Затова на Велики вторник в църквата се пее: „Ето младоженецът иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!“
„Светило за тялото е окото“ казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а „маслото е милостинята или всичките ни добри дела“ (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
