От втория ден след влизането на Христос в Йерусалим (Цветница), започва Страстната седмица – това са последните седем дни от земния живот на Иисус Христос, наречена Седмицата на страданията (от старобългарски страст означава страдание). И понеже всеки ден от тези дни са определени като велики, всеки от тях е свързан с определена символика.
Велики понеделник е свързан с влизането на Иисус Христос в Йерусалимския храм, който отдавна е престанал да изпълнява функциите на божи храм. Светилището е изпълено с търговци, символизирайки упадъка на духа.
В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
„Христос влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъби“. Обвинява ги, че оскверняват свещеното място, защото Господ е казал, че домът му ще бъде молитвен.
Поучавайки, той се обръщал към тях с думите „не е ли писано, „домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп?".
След това Христос изцелява болните, дошли да се помолят за здраве в храма. От този ден натам главните свещеници и книжници започват да търсят начин как да го погубят.
Според народните обичаи първите 3 дни от Страстната седмица - Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за почистване на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата. На тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки, които подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.
