Идеята да се създаде Гаранционен фонд, финансиран с 1,5% от директните плащания на всички активни земеделски производители за 2025 г. и нататък, не е добра. Това коментира пловдивският фермер Красимир Кумчев.
Той пита дали общинските земеделски служби (или областните дирекции „Земеделие“) ще преценяват щетите от различни бедствия, претърпени от стопаните? Защото, ако е така, допълнителните обезщетения, които ще се изплащат от Гаранционния фонд на застрахованите, ще са оценени непрофесионално и несправедливо спрямо действително засегнатите производители.
Второ, продължава пловдивският фермер, говори се и не без основания, че има стопанства, които ежегодно се възползват от държавната помощ за обезщетения заради бедствия. Тези производители сякаш са абонирани за държавното подпомагане. Това е напълно възможно да се случи, когато вместо оторизиран в оценки на земеделските щети специалист, чиновници решават кого с колко да компенсират. Крайно време е да пресечем подобно изпразване на бюджета по схемата!, предлага той.
Още преди 6 години, когато имахме поредна пролетна слана, ми хрумна идеята за държавна застрахователна компания, припомни Кумчев. После реших, че тя трябва да представлява равноправно съдружие между държавата и земеделските производители. Държавата трябва да участва с 500 милиона лева, а земеделците – с дялов капитал, равняващ се на вноската им от 10 лева на декар за земята, която обработват. Така капиталът на тази компания ще бъде около 1 млрд. лева.
Ако един зърнопроизводител стопанисва 100 000 декара, той трябва да внесе 1 милион лева и тогава неговия дял в застрахователното дружество ще е значително по-голям от дела на другите съдружници – фермери. Ползата за него ще е, че ще получи по-голям дивидент като акционер.
В публично-частното акционерно дружество трябва се привлекат на работа хора, специализирани в оценяване на земеделските щети. Такива има във всяка частна застрахователна компания. Само така ще можем да разчитаме на обективни оценки за загубите на фермерите от мраз, слани, градушки, наводнения, засушавания, каламитет на вредители и други.
Един професионален оценител ще може да прецени при кои култури щетата е наистина 100% или, съобразно биологията им, те ще могат да се възстановят частично или напълно, и да произведат пълноценна реколта след бедствието, допълва Красимир Кумчев. Оценяването изисква наистина тънко познаване на земеделието и тук само диплома за агроном не е достатъчна, нужен е и опит.
От години Красимир Кумчев генерира ценни идеи за земеделските политики като тази и като предложението субсидиите да се изплащат на базата на стопански доход. Но дотук е ясно само едно – земеделските власти временно оглушават, когато той ги развие и мотивира.
