Идеята, че захарта може да е полезна за разсада, вероятно е възникнала поради основната ѝ роля в енергийния метаболизъм на растенията. Глюкозата и фруктозата наистина са важен източник на енергия за тях, но това не означава, че използването на трапезна захар като тор ще бъде толкова ефективно. В природата растенията получават захари чрез фотосинтезата.
Това схващане се подкрепя и от желанието да използваме домашни средства за различни цели в градинарството. Превръщането на кухненски остатъци в безплатен органичен тор наистина е прекрасно решение. Водороден пероксид, канела, черен пипер на прах и други билки се използват като стимуланти и подобрители на здравето на разсада, но в правилни количества.
За или против трапезната захар?
Разтвори на трапезна захар е по-добре да не се използват, но можем да направим едно отклонение, за да изясним причините. Меласата е естествен подсладител, който се използва в сладкарството. В същото време тя, но не всичката, а само несулфурираната, която се произвежда от напълно узряла захарна тръстика и без добавяне на сяра, е полезна за разсада. Принципът е следният: растенията се нуждаят от микроорганизми, а те от захар – меласата е захар.
Дори най-малкото количество почва съдържа много микроорганизми – едни полезни, а други вредни. Поливането със силно разредена несулфурирана меласа помага на полезните да „процъфтяват“, защото тя съдържа макро- и микроелементи – калий, калций, желязо и магнезий. По същата причина тя е и добър органичен тор за разсада още след неговото стартиране.
Най-вероятно по тази причина меласата е заменена от градинарите с обикновена рафинирана захар, но за съжаление, действието им не е еднакво. Това подхранване се основава на идеята, че захарта осигурява допълнителни въглехидрати, които растенията усвояват посредством кореновата система, а по този начин ще се стимулира растежа на разсада.
Каква е истинската картина в действителност?
Подхранването на разсада със захар не действа нито като тор, нито като стимулант. Растенията нямат храносмилателна система, която да я разгражда и усвоява. Захарта, която растенията произвеждат сами, е глюкоза, която е монозахарид, а трапезната е полизахарид. Тя е по-сложна и е съставена от верига от монозахариди и не се разгражда лесно.
Корените на растенията не могат да усвояват трапезната захар, а водните разтвори дори блокират усвояването на вода и хранителни вещества от корените, като това води не до просперитет, а до изсъхване на разсада.
Цветарите използват захарна вода за вазите с цветя и това поражда други съмнения – защо те могат, а в градината не може. За разлика от корените на растенията, отрязаните цветни стъбла могат да абсорбират захар, което възстановява въглехидратния глад. Захарта изпраща фалшив сигнал, че растението е живо и продължава да цъфти, но този сигнал е временен и в крайна сметка цветята умират.
Единственият обоснован разумен вариант за подхранване на разсада със захар е в случай на предозиране с азот. Ако използваме почвен субстрат, който е богат на органични вещества и по някаква причина добавим още азот, тогава се получава предозиране, което може да бъде разрушително за разсада. На ранен етап от развитието той се нуждае от повече фосфор, за да образува силна коренова система. Необходими са фосфорни, а не азотни торове. При слаба коренова система листата на младите растения започват да отмират, а по-късно и стъблата. При подобен сценарий подхранването със захарна вода активира хранещите се с азот почвени микроорганизми, което им позволява да натрупат биомаса, за да разграждат излишния азот.
Разсадът с нормално развитие показва, че не се нуждае от трапезна захар, а добавянето и само ще причини вреда, като задуши корените и възпрепятства усвояването на вода и хранителни вещества.
