Стари и все по-дълбоки язви в селското стопанство, които нито един министър не е имал или способностите, или времето да излекува, а вместо това са замазвани с мехлема на субсидиите, цъфнаха за пореден път тази седмица. Лесно е да се изрекат, трудно е да се разрешат.
Чухме проблемите на петъчната дискусия „Мястото на България в новата Визия на ЕК за земеделие и храни“. Но критици-политици – с лопата да ги ринеш, а водачи, които да знаят какво и как да направят не се виждат. Там за пореден път чухме колко ни липсват Законът за кооперативите и прословутият Закон за браншовите организации. Отвори се дума за частните ВЕЦ, които очевидно ползват с неразрешено предимство водата сякаш техният ток е по-важен от храната. Отвори се още веднъж темата за дефектите в поземления закон, които спират земеделските инвестиции и т.н.
Две нови инициативи, свързани с пазара, онагледиха тази седмица съвсем ясно политическата немощ. Едната е срамежливият Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който още не е публикуван в неговата цялост за обществено обсъждане. Другата е за създаването на държавна верига магазини в пощите или Бог знай къде, за която обаче има заделени в бюджета 10 милиона лева.
В петък, 28 март, когато бяхме наострили уши да чуем в Народното събрание какъв е планът за това държавно търговско дружество, финансовият министър Теменужка Петкова и земеделският Георги Тахов се скриха. За целта Петкова би 300 км път до ГКПП „Капитан Андреево“, без да има някакво събитие там. А Георги Тахов просто беше зает с друго. Вероятно и те като всички нас си нямат идея как ще се случи цялата тази работа.
Статия на икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика разби фундамента на законопроекта за веригата на доставки. А в интервю по БНТ в събота, 29 март, директорът на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов го нарече проинфлационен като даде пример. На 17 март т.г Унгария е въвела в изпълнение подобен закон, вследствие на което стоките, които не са под държавен контрол в търговските вериги, светкавично поскъпнали с над 50%.
Напъните на политиците да наложат чисто административо юзди на цените на храните, показва опит да се прикрие неосъществената реформа в земеделието. Дотук българската администрация показа, че се справя с прилагането на европейските правила в сектора, но няма визия как да освободи и насочи потенциала ни да станем отново аграрни лидери в Европа. Вместо това произвеждаме все по-малко, внасяме все повече плодове и зеленчуци, а субсидиите, които фермерите получават, не могат да обедняването им.
Пример за финансовото олекване на сектора бяха изнесените данни от Асоциацията на собствениците на земеделска земя, за които „Синор“ написа тази седмица. Те показаха, че цените на нивите са се сринали за година с 20% и в същото време заради намалени доходи земеделските стопани не инвестират в този основен ресурс за производство. Така, по данни на асоциацията, средната цена на декар земя през 2023 г. е била 1607 лв./дка, а през 2024 г. е паднала на 1480 лв./дка. Сделките ще продължат да намаляват и тази година.
Пазарът на земята е пред парализа заради срива на фермерските доходи
В началото на седмицата представители на двете асоциации на оранжерийните производители най-после проведоха среща с двама заместник-министри от МЗХ. Имаха интересни идеи, за които поискаха съдействие от страна на министерството. Една от тях беше да получат кредитиране, така че да могат да закупят природен газ през лятото, когато цената му обичайно е по-ниска, да го складират в хранилището в Чирен и да го ползват през зимата.
Йордан Кръстанов, БАПОП: Искаме помощ от МЗХ да складираме по-евтин летен газ в Чирен
Отново тази седмица оризопроизводителите предупредиха, че са готови за протест, ако и тази година им се наложи да намалят площите заради недостиг на поливна вода. Да припомним, че през 2024 г. те бяха принудени да съкратят с 20% производството си.
Седмицата започна с обявяване на прием по нова интервенция, свързана със застраховането. Министерството е заделило за нея 10 милиона евро, с които ще върне към стопаните 70% от разходите им за застрахователните полица. С тази интервенция за управление на риска МЗХ се опитва да накара повече производители да застраховат реколтите си. Проблемът е, че няма отговор на въпроса дали застрахователите ще са по-сговорчиви и ще се съгласят началната дата на срока за застрахователна защита на трайните насаждения да е 1-ви април, а не както е досега 20 април. Известно е, че застрахователните компании не искат да плащат обезщетения при осланяване на цъфналите дръвчета и затова избират по-късна дата – 20 април. А това никак не се харесва на овощарите. Освен това застрахователните дружества отказват да включат като риск счупените от градушка стъкла на оранжерии, защото тогава ще плащат много.
От МЗХ не казват дали ще натиснат застрахователния бранш да отстъпи на исканията на фермерите, въпреки че имат аргумента да го направят, защото новата интервенция ще увеличи клиентите на застрахователите.
Заявявате субсидии за застраховане при вписването на всеки парцел
Седмицата от 24 до 29 март премина под знака на информационните кампании, които земеделското министерство проведе из страната. Колкото и да има трески за дялане, не можем да не поздравим МЗХ, че лично отиде при земеделците, за да обясни новостите в Кампания 2025 и да отговори на въпросите. Така се прави! Но производителите, които присъстваха, за да си сверят часовника, бяха малко. В някои областни центрове броят им беше не по-голям една семейна сбирка – побираха се в кабинета на областния директор. Но кой бил – бил, неотишлите да не хлечнат после, че не чули и не разбрали.
От информационните кампании научихме, че
- бюджетът на обвързаното подпомагане тази година се разпределя между животновъди и производители на плодове и зеленчуци на 64 милиона евро към 59 милиона евро в полза на животновъдния сектор. Това доближаване към равенство плодово-зеленчуковия сектор си го извоюва с протест през 2022 г.
- от тази година при заявяване на директно подпомагане земеделците трябва да посочват дали имат поливни площи, колко и кои са, а също така да информират с или без документ за водоизточника. От МЗХ казват, че искат тези данни със статистическа цел, а не за да наказват
- от стопаните на трайни насаждения се изисква да посочат годината на създаването им в заявленията по кампанията
- стопаните могат да доказват реализация на продукцията и с фактура за преработка на продукцията на ишлеме
- ако кандидатите изпуснат крайната дата за заявяване на директно подпомагане, която е 15 май, от 16 май до 9 юни ще търпят обичайната санкция по 1% за всеки ден закъснение
- за борбата с черната златка при костилковите видове плодове може да се ползва ръководството, разработено от БАБХ, в което са посочени и 7 разрешени продукти за растителна защита
- биологичните производители могат да влагат конвенционални семена поради недостиг на биологични
- животновъдите ще могат да получат субсидии по еко схемата за екстензивна паща за обработваемите площи, върху които отглеждат фуражни и протеинови култури
- по еко схемата Еко-БРЕИ се подпомагат угари, които заемат не повече от 7% от обработваемата земя в стопанството
- Главната инспекция по труда ще докладва на ДФ „Земеделие“, ако установи фермери, които не спазват трудовото законодателство. Те ще бъдат глобени по методика, написана специално за изискването за социална условност
