Представители на оранжерийния сектор се срещнаха на 24 март със заместник-министрите на земеделието Иван Капитанов и Янислав Янчев, за да представят проблеми и да предложат идеи. Председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) Йордан Кръстанов заяви сред срещата, че е обнадежден от проведения разговор.
- Г-н Кръстанов, какви теми обсъдихте със заместник-министрите?
- Бяхме подготвили поне 12 точки, по които да говорим. Една от най-важните бе възможността за кредитиране на оранжерийните производители, които отопляват съоръженията с природен газ. Искаме да можем да купуваме природния газ през лятото, когато е най-евтин, и да го съхраняваме в хранилището в Чирен, като заплащаме таксата за съхранение. Целта е да ползваме газа през зимата. Доста от оранжерийните производители отопляват с газ и по този начин ще намалят разходите си.
- Как може да се случи това?
- Трябва всеки, който желае да се възползва от тази възможност, да заяви какви количества са му необходими. В случая няма значение дали тези производители са членове на някоя от двете оранжерийни асоциации. След това ще обявим пред Министерството на енергетиката и оператора Булгартрансгаз количества, които искаме да съхраняваме в газохранилището. Когато преценим, че е дошъл момента да ползваме газа, ще си го доставим по тръбите на Булгаргаз. Всеки ще ползва това, което е платил авансово. Ако някой иска да запази енегията за по-дълго време, няма проблем, но ще има по-висок разход за съхранението му. Ние се запознахме с таксите за съхранение и видяхме, че те са, общо взето, приемливи.
- Какви икономии ще реализирате, ако съхранявате летния газ в Чирен?
- Аз лично не съм правил анализ, но е обичайно от септември-октомври газът да поскъпва ежемесечно със 7-8%. Разбира се, има и аномалии, но те са изключение.
- От борсата ли ще купувате природния газ?
- Не, ще го купуваме от продавачите на газ като Булгаргаз или Овъргаз примерно. Очакваме, че ще спестим част от разходите, като купуваме авансово газа. Най-малкото ще имаме спокойствието, че каквото и да се случи, колкото и да поскъпне продукта, той е наш и цената му е платена. За оранжерийните производители най-големият проблем е, че планираме, без да имаме сигурност в доставката и стойността на енергийния носител. Засаждаме културите и примерно през февруари изведнъж ни казват, че газът се вдига с 30%. В този момент не можем да се откажем, защото вече сме инвестирали в новата реколта, наели сме работници. Щем, не щем, трябва да платим по-скъпия газ, а това може да ни докара до фалит. Като закупим през лятото енергията, ще можем спокойно да си планираме разходите.
- Какво беше отношението на заместник-министрите към тази идея?
- Като цяло - добро. Сега ние трябва да си направим сметките и да им предоставим количествата газ, от които ще имаме нужда. Мога да кажа, че имаше желание от страна на двамата зам.-министри Иван Капитанов и Янислав Янчев да погледнат по-сериозно на сектора. Поне аз останах с такова впечатление. Тенденцията в другите държави около нас е да увеличават оранжерийното производство и то в пъти. Това се наблюдава в Румъния и в Полша. В Русия отпреди 10 години започнаха да изграждат огромни оранжерийни комплекси. А ние намаляваме производството и вносът расте. Обаче времената се промениха. Можем да станем зависими и да не успеем да изхранваме хората със зеленчуци. Според мен наистина е време името на Министерството на земеделието и храните да се промени и да стане Министерство на земеделието и продоволствената независимост. На срещата казах, че единственият начин да си гарантираме продоволствена независимост за плодове и зеленчуци, е да започнем да ги отглеждаме на закрито. Вече масово съседните държави произвеждат зеленчуците под найлон или стъкла, и поставят трайните насаждения под мрежи, за да ги защитят от атмосферните влияния. При нас защитата с мрежи е по-скоро изключение, тъй като е скъпа. Честно казано, нямах особена надежда, че срещата в МЗХ ще бъде по-различна от срещите, в които участвам от години. Обикновено поставяме проблемите на масата, никой не се заема с решаването им и от следващата година всичко се повтаря. Това е все едно да започваш поредната учебната година с предметите от първи клас. Това казах още в началото на срещата, като предложих да не си губим взаимно времето, ако ще повтаряме досегашния безсмислен шаблон. Защото аз действително бях обезверен и все още съм обезверен по отношение на желанието на Министерството да подобряваме нещата.
- Дайте пример за несвършена работа от страна на МЗХ.
- От години говорим, че трябва да има Регистър на отопляемите и неотопляемите оранжерии, но такъв все още няма. Затова и субсидията по обвързаното подпомагане е еднаква, въпреки че при отопляемите оранжерии разходите са значително по-високи. Тази година това ще се повтори, защото никой не се заема да създаде този регистър, за да имаме диференцирани ставки. Ами, направете го най-после! В момента субсидията е една и ставката се получава след разделяне на бюджета за оранжерийно производство на покритите декари. Субсидията се определя по най-простия бакалски начин, защото така е най-лесно. Но има нещо, което е още по-тревожно. През 2026 година, когато очакваме най-после се разделят отопляемите и неотопляеми оранжерии, вместо да увеличат ставката на отопляемите, от министерството ще намалят помощта за неотопляемите. Ще се получи излишък в нашия бюджет и той ще бъде разпределен към другите сектори. Казах, че ако това се случи, ще е предателство към сектора. Ще има протести и фалити, защото действително това е подигравка! Ние искаме да се вдигне ставката на отопляемите оранжерии, а не да се намалява ставката на неотопляемите. От министерството реагираха и казаха, че ще искаме увеличаване на бюджета. Отговорих, че по принцип това трябва да се случи, тъй като бюджетът за оранжериите е от 10 години, а в същото време имаме 35% официална инфлация. Но дори да не увеличаваме бюджета, трябва да го разпределим така, че той да си остане в сектора. Трябва малко да се увеличи плащането за отопляемите и малко да се намали за неотопляемите оранжерии, и да се намери баланса.
- Какво друго поискахте от министерството?
- Искаме средства по де минимис и има няколко причина за това. Тепърва обаче ще мотивираме искането. Обсъдихме възможността за инвестиции по Стратегическия план за преминаване от хидропонно към почвено отглеждане, за да може тези, които желаят да започнат биологично производство, да ползват соларни панели. За да се случи тази трансформация, са необходими инвестиции и финансиране. Другото, което обсъждахме, е да получим подкрепа за изграждане на геотермални системи. В Нидерландия масово от години бият сондажи на дълбочина 5 км и използват гореща вода с температура между 75 до 82 градуса. Целта е да подменим отоплението с природен газ, но ни е необходима помощ, тъй като тези сондажи са много скъпо нещо. Инвестицията е от порядъка на 3-4 милиона лева. При тази технология директно изпомпената гореща вода минава през оранжерията, затопля я и след това водата се връща в земята. Тук единственият разход е за електроенергия за самата помпа. Това е бъдещето на практика! Говорихме да има целеви прием за инвестиции в такива съоръжения за оранжерии. Те са подходящи за стопанства с по-големи площи, за да има финансов смисъл в този огромен разход. Друга тема, която обсъдихме, е контролът върху доматения вирус и организирането на семинари за оранжерийни производители, които да се обучат да го разпознават и да водят борба срещу него. Искаме още да минем на уведомителен режим за водоползването, да бъдем на отделен ред в Басейновата дирекция, а не на общо основание, за да имаме облекчена процедура. Много важно за стопаните на стоманено-стъклени оранжерии е да бъдат включени в Гаранционния фонд, така че при бедствие като градушка, да получат обезщетение за счупените стъкла. Това е важно за тях, тъй като застрахователите отказват да поемат такъв ангажимент и допускат застраховане само на продукцията.
Интервюто взе Надя Петрова
