След като на вчерашното си заседание Комисията по земеделие, храни и гори в 51-то Народно събрание нагледно показа как с лекота може да се извърши подмяна на реалния дневен ред в политиките за българското земеделие, приемайки силно орязани изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители, членовете на Българската камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) изпратиха позиция, в която заявяват остро недоволство от факта, че под формата на загриженост за провеждането на Кампания 2026 за директните плащания е приет законопроект, който третира единствено технически въпрос – подаването на заявления без квалифициран електронен подпис. Това обаче не е реформата, от която секторът се нуждае”.
От камарата са категорично против оттеглянето на Законопроекта на Министерския съвет, изготвен от експертите на Министерството на земеделието и храните, подкрепен от браншовите организации, който беше приет единодушно на първо четене в комисията. Те припомнят, че законопроектът съдържаше ключови текстове със стратегическо значение за сектор „Плодове и зеленчуци“:
създаване на регистър на трайните насаждения – инструмент за ясно разграничаване на реалните производители от фиктивните структури;
създаване на взаимоспомагателен фонд – механизъм за стабилност при кризи, климатични катаклизми и пазарни сътресения.
На въпроса защо този законопроект е оттеглен, бе отговорено с аргументи за „липса на съгласие“ и „липса на време“. Председателят на Комисията Цвета Караянчева обясни отпадането на регистъра на трайните насаждения и оранжериите и създаването на Взаимноспомагателен фонд с непостигнато съгласие на председателския съвет и липса на време законопроектът да се приеме от това Народно събрание. Ние ще припомним, че заради безсмислените политически обсъждания около случая „Петрохан“, мнозинството в парламента загърби важни законови поправки не само в ЗПЗП, но и в нормативи на други ведомства.
В позицията си БКПЗ обясняват, че подмяната на законотворчеството за земеделските производители означава едно: стратегическите решения отново се отлагат, а проблемите – отново се прехвърлят в бъдещето.
Обръщайки се към народните представители с думите, че сектор „Плодове и зеленчуци“ не може повече да бъде заложник на процедурни формулировки и политически тактики, от камарата настояват за ясни отговори:
* Защо законодателният процес в сектор „Земеделие“ се подменя с технически и частични решения вместо със стратегически политики?
* Защо текстове, които гарантират прозрачност и справедливост, отпадат без публични мотиви?
Какви конкретни съображения стоят зад отказа да се създаде регистър на трайните насаждения – инструмент, който ще осветли реалното производство?
Кой носи отговорност за липсата на механизъм за финансова защита на производителите при бедствия и кризи?
“Докога бъдещето на българските овощари и зеленчукопроизводители ще се определя непрозрачно и без стратегическа последователност? Българските производители инвестират средства, труд и години усилия в създаването на насаждения, които дават плод след време. Политическите решения обаче продължават да се вземат с хоризонт до следващото гласуване. Секторът не търси конфронтация. Секторът търси предвидимост, прозрачност и отговорност. Призоваваме народните представители да възстановят стратегическите текстове и да поемат ясна политическа отговорност за бъдещето на българското производство на плодове и зеленчуци. Земеделието не е техническа процедура. То е национална сигурност, икономика и поминък.
Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ няма да приеме стратегическите решения за сектора да бъдат заменяни с формални поправки без реално съдържание”, четем в позицията на камарата.
