В последните месеци от мандата на 51-ото Народно събрание група депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП избраха да нанесат тежък удар по българските земеделски производители.
Десет народни представители – сред които двама бивши земеделски министри и бивш председател на парламентарната комисия по земеделие – внесоха нов законопроект за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Текстът съдържа… един-единствен параграф. Той позволява на фермерите да подават заявления за директни плащания през 2026 и 2027 г. без електронен подпис.
На пръв поглед – облекчение. В действителност – ход, който обезсилва и блокира далеч по-мащабния законопроект за изменение и допълнение на същия закон, внесен от кабинета на Росен Желязков на 27 януари 2026 г.
Законът, който секторът чакаше
Проектът, подготвен от екипа на земеделския министър Георги Тахов, не беше просто техническа поправка. Той бе резултат от месеци работа и междуведомствени съгласувания, започнали още през август 2025 г.
Законопроектът получи подкрепата на осем аграрни браншови организации. Министърът лично го защити пред парламентарната комисия по земеделие на 5 февруари. Очакваше се текстовете да влязат в пленарна зала. Вместо това – внезапен обрат.
На 13 февруари бе внесен нов, алтернативен проект. И той не просто допълваше – той на практика подменяше и спираше важните реформи.
Кои са вносителите?
Новият проект бе внесен от:
Цвета Караянчева, Десислава Танева, Мария Белова, Румен Христов, Гюнай Хюсмен и Георги Станков от ГЕРБ-СДС
Красимир Йорданов и Петя Цанкова от БСП
Атидже Алиева-Вели и Айсел Мустафова от ДПС
За първи път през този мандат тези депутати се подписаха под собствен кратък законопроект. Но не за да надградят реформата – а за да я ограничат до минимум.
Какво всъщност беше заложено в отхвърления проект?
Освен възможността за подаване на заявления без електронен подпис през 2026–2027 г., проектът на кабинета предвиждаше:
Реално стартиране на Взаимоспомагателния фонд
Фондът трябваше да започне работа още тази година. Предвиждаше се създаване на Управителен съвет, който да определя правилата и размера на обезщетенията. От Националната асоциация на зърнопроизводителите настояха в него да има представители на земеделската общност – логично, при положение че значителна част от бюджета ще идва от вноските на самите фермери.
По-бърза обработка на заявленията
Разширяваха се правомощията на заместник-изпълнителните директори и областните директори на ДФ „Земеделие“, за да се предотвратят хроничните забавяния.
Пълна цифровизация и инвентаризация
Министерството трябваше в рамките на една година да създаде цифрови географски данни за оранжерии, парници и трайни насаждения. До 31 май 2026 г. трябваше да се извърши национална инвентаризация.
80% държавна гаранция по кредитите на фермерите
Чрез промени в Закона за Българската банка за развитие гаранционното покритие по схемата на Националния гаранционен фонд щеше да се увеличи от 50% на 80%. Това означаваше, че държавата щеше да обезпечава 80% от банковите кредити на земеделците – реална финансова сигурност в трудни времена.
Кому беше нужно това спиране?
Вместо цялостна реформа – минимален текст.
Вместо работещ фонд – отлагане.
Вместо гаранции за кредити – мълчание.
Защо?
Кой има интерес да бъде блокирана реформа, подкрепена от бранша?
Защо точно в края на мандата се прави опит важен закон да бъде „орязан“ до един параграф?
През 2025 г. парламентарната комисия по земеделие прие едва две законодателни промени. Държавният бюджет за 2026 г. бе одобрен без дебат за липсата на национални средства за възстановяване на напоителната инфраструктура.
А сега – когато на масата има реален пакет от мерки – той е спрян.
Въпросът вече не е само процедурен.
Той е политически.
И е въпрос на отговорност към българските фермери.
