През 2020 г. 40% от всички животновъдни стопанства в Европейския съюз са разполагали със съоръжения за съхранение на оборски тор, сочат данни на Евростат.
Най-голям е делът на стопанствата със съоръжения за съхранение на оборски тор в Словения (почти 100%), Латвия (98%) и Естония (92%). Най-ниските дялове са регистрирани в Кипър (7%), Гърция (11%) и Италия (18%). В България стопанствата със съоръжения за съхранение на оборски тор са 43%.
През 2020 г. 57% от стопанствата с инфраструктура за съхранение на оборски тор са разполагали със съоръжения за съхранение на твърд тор, 16% са имали покрити съоръжения за течен тор, 10% са имали системи за дълбоко съхранение, 6% са имали ями под животинските помещения, 5% са разполагали със съоръжения за непокрит течен тор, а останалите 6% са съхранявали оборски тор в други съоръжения.
Между 2010 г. и 2020 г. делът на стопанствата с непокрити съоръжения за съхранение на течен оборски тор в ЕС е намалял с 5 процентни пункта.
Съоръженията за съхранение на течен оборски тор без покритие, включително лагуни, резервоари или езера, представляват риск за околната среда, породен от отделянето на амоняк (NH3) и извличането или оттичането на хранителни вещества в повърхностните и подземните води.
В Нидерландия и Малта вече няма стопанства с непокрити съоръжения за съхранение на оборски тор. В много други държави делът на стопанствата с такива съоръжения е намалял значително, особено в Люксембург (-43 процентни пункта), Ирландия (-36 процентни пункта), Германия (-35 процентни пункта) и Белгия (-32 процентни пункта).
В 2 държави от ЕС обаче използването на съоръжения без покритие за съхранение на течен тор е нараснало, по-специално в Испания (с 5 процентни пункта) и Естония (с 3 процентни пункта), като леко увеличение е отчетено и в Чехия (с 0,4 процентни пункта), България (с 0,2 процентни пункта) и Италия (с 0,1 процентни пункта).
