Нека новата 2015 г. бъде плодородна, щастлива и късметлийска за всички българи! Няма по-хубави пожелания от тези, които народът е творил през вековете, затова Farmer.bg подбра за своите читатели две сурвакарски песни – за малки и големи!
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Пълна къща със коприна!
Живи, здрави догодина,
догодина, до амина!
---
Сурва, весела година
догодина до амина.
По Йордановден да има
люта снеговита зима!
По Гергьовден из нивята
дъжд да напои житата!
По Петровден благо слънце
да погали всяко зрънце!
Та Кръстовден да ни свари
със препълнени хамбари!
Сурва, весела година
догодина до амина!
Сурваки е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Произходът на наименованието идва от иранската дума "сура", която означава "мощ", "сила". Например изразът "сур елен" се превежда като "могъщ елен". Така "сурва" е "силна", в смисъла, в който се употребява при описание на стопанската година - "силна година" при добър добив.
Така е и в пожеланията - "златен сноп на нива, червена ябълка в градина...". В случая "силна" е синоним на "много" в количествен смисъл. И напълно естествено, благодатната в икономическо отношение година е и весела, безгрижна, което също се споменава в пожеланието на сурвакарите.
На днешния ден православната църква отбелязва и паметта на Свети Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Народни обичаи
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.
Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, втора кадилка в Средни и Западни Родопи, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“.
Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида. В някои села в Западни Родопи (Ковачевица и др.) след като прекади три пъти трапезата, най-възрастната жена отива до огнището и, викайки през комина, кани „Васил“ на вечеря.
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват, са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България), плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата.
В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.
В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.
На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т. е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа).
Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура — то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод. В някои селища в Софийско част от месото, както и част от чорбата се използват при направата на баницата, наречена там меснѝк; в някои сакарски села (Доситеево и др.) кокалчетата от свинското се изхвърлят през нощта далеч от дома, а в с. Долно Луково, Ивайловградско, тази пача се смята за „поганска манджа“ (свързана с Мръсните дни) и се нарича „караканзел“ (т. е. караконджул.
Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне — смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Широко разпространени с и брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите момичета (в Софийско и ергените) вечерта срещу празника правят „мостове“ - прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.
