Начало » Новини » Страната
01.01.2017 г.

Щастлива Нова година и честит Васильовден!

Щастлива Нова година и честит Васильовден!

Синор.БГ всяка година пожелава на своите читатели весела и здрава Нова година! Нека 2017 година да бъде плодоносна и да ви дари с успехите, за които отдавна сте работили! Нека годината бъде благословена, мирна и да ощастливи всички хора по света!

Колкото до нашата си градинка, дарени сме с невероятни блага, затова е важно да помислим как сами да се оправим. Да не чакаме отвън, а да намерим сили и упование за по-благочестив и достоен живот.

На този ден православната църква отбелязва паметта на свети Василий Велики. В народните обичаи Васильовден, или Сурваки, е сред един от най-тачените празници. Това е един от зимните чествания, попадащи в периода на т. нар. мръсни дни, предопределящ част от обредните практики, които го сближават с Бъдни вечер и Коледа.

Вечерта преди Сурваки е известна като „Втора кадена вечер“ (втора кадѐнка в Ловешко или втора кадилка в Средни и Западни Родопи.

Празничната трапеза тържествено се прекадява по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида. В някои села в Западни Родопи (Ковачевица и др.), след като прекади три пъти трапезата, най-възрастната жена отива до огнището и, викайки през комина, кани „Васил“ на вечеря.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват, са баница и/или погача и свинско месо.

Баницата, наричана още млин (Източна България), плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата.

В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.

Схващането за празника като начало на новата календарна година обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др.

Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.

В Пловдивско, Предбалкана и другаде в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината.На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.

Широко разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите.

Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите момичета (в Софийско и ергените)[8] вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.

Основни обичаи, изпълнявани при празника

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с традиционните български храни.

1500
Коментари (0)
Напиши коментар
Последни материали
Виж
Обзор на Софийска стокова борса АД за 13-15 декември 2017 година
Фуражната пшеница поскъпва минимално на борсата
Практика
Колко органични торове и микроелементи съдържат листата и стъблата на цвеклото
Остава неясно можем ли още да ги използваме и за мезе към нея
В САЩ вече произвеждат бирата за по-добър вкус направо с картофите
Класическо вкусно ястие
Гювеч със свинско и кисело зеле
Седмична ценова справка
Цени на цяло агне по региони
Цени на яйца на едро и дребно по региони
Цените на яйцата в страната остават високи
Свързани материали
Виж
Сурваки
Да е здрава и честита Новата 2015 година!
Приятели на SINOR.bg: Стоматолог, София/    Професионална техника /    Градинска техника /    Книжарница /    АГРОВЕСТНИК /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2017

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам