Статистиката за производството на твърд алкохол в Сърбия през 2023 г. показва ръст от 2,5% спрямо 2022 г. до 36,2 млн. литра. Това сочат данните на министерството на селското и горското стопанство и управлението на водите на страната, цитирани от местното електронно издание Biznis. Спрямо 2017 г., откогато започва регистрирането на производителите според Закона за твърдите алкохолни напитки, увеличението в производството на спиртни напитки достига 61%.
„Най-много ракия се произвежда от плодове – около 27,1 млн. литра, при това предимно от сливи. Останалият произведен твърд алкохол, в който доминират производни на ракията, включително билковите напитки, ликьорите, джина и други, достига 9,1 млн. литра”, заяви Александър Богунович, секретар на Асоциацията за растениевъдство и хранително-вкусова промишленост към Сръбската търговска камара.
Освен регистрираните производители обаче много сърби варят ракия за собствени нужди според установените от векове традиции. „Почти всяка къща в селата има овощна градина и събира плодове, които основно се преработват в най-комерсиални плодов продукт – ракията. Оценките сочат, че с производството за собствени нужди общото количество произведена ракия е около 50 млн. литра, като най-голямото производство е съсредоточено в районите на Расински окръг и в Шумадия, по-конкретно в Моравишки и Златиборски окръг”, уточнява Богунович.
По данни на съюза на производителите на ракии в Сърбия най-разпространена е сливовата ракия – 60% от общо произведените количества, следвана от дюлевата с 15% и кайсиевата и крушовата с по 10%, докато всички останали са едва 5%.
Що се отнася до износа на твърд алкохол от Сърбия, през миналата година той е нараснал с 30,2%, но при плодовите ракии се отчита спад от 1,1%. Те са доставяни основно за Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Германия и САЩ, като общият дял на тези 5 страни в износа на плодови ракии от Сърбия достига 63,5%. „Пазарите, за които е регистриран значителен ръст в износа на плодови ракии през 2023 г. спрямо 2022 г., са Словения, Северна Македония и Чехия, а нови пазари станаха Конго и Исландия. През първите 9 месеца на 2024 г. износът на плодови ракии отчете ръст от 16,3% спрямо същия период на миналата година, достигайки 11,3 млн. евро в стойностно изражение”, посочи секретарят на съюза.
Вносът на твърд алкохол в Сърбия пък е намаля с 31,3% през 2023 г.
Като се вземе предвид, че производството на плодови ракии в Сърбия има дълга традиция и че броят на регистрираните производители нараства всяка година, както и количеството и стойността на износа, от Сръбската търговска камара смятат, че това е голяма възможност, която трябва да бъде използвана и с подходяща реклама на световния пазар да изведе ракията на първо място сред силните алкохолни напитки.
Колкото до виното, Богунович обяви, че средното годишно производство в Сърбия е около 30 млн. литра. „Потреблението на вино в Сърбия е относително слабо и възлиза на 14 литра на глава от населението. През 2023 г. Сърбия е изнесла вина на стойност 22 млн. евро, докато вносът е значително по-висок и възлиза на 43 млн. евро”, подчерта той.
През 2023 г. подобно на предходните години търговският баланс на Сърбия по отношение на виното е отрицателен както в количествено, така и в стойностно изражеие. „През последните години Сърбия реализира най-големи количества вино – без ароматизираните вина – чрез обмен в югоизточна Европа – пазарът на CEFTA (Споразумението за свободна търговия в централна Европа, чиито основни членове го напуснаха с влизането си в Европейския съюз и в което останаха нечленуващите в ЕС държавите от от Западните Балкани плюс Молдова – бел. ред.), като вносът от този регион остава ясно изразен. Около 50% от целия внос на вино през 2023 г. е дошъл оттам”, уточни секретарят на съюза. Част от търговията е и с държавите-членки на ЕС, като през миналата година над 40% от вноса е осъществен от общността. Износът на вино за ЕС пък надхвърля 18% от целия, оставайки приблизително на нивото от 2022 г., сочат данни на Сръбската търговска камара.
„Значителна част от търговията с вино е с други страни, като преобладава износа за пазара на Руската федерация. През 2023 г. вино на стойност 8 млн. евро е било изнесено за Русия. По страни през миналата година, както и през предходната, най-големите количества вино са внесени от Северна Македония, а най-голямото количество е било изнесено за пазарите на Руската федерация, Черна гора и Босна и Херцеговина”, подчерта Бегунович.
