На 27 декември, третият ден на Рождество Христово, православната ни църква почита паметта на свети Стефан. Името му произлиза от гръцкото „στέφανος", което означава „венец" и „корона".
Младият Стефан е сред първите 7 дякони, избрани да помагат на апостолите, като се грижат за бедните и безпомощните. През 36-та г. от новата ера той е сред първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, затова е наричан пръв мъченик или първомъченик. Св. Стефан бил осъден на смърт от старейшините поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Старейшините го предали на тълпата, която го пребила с камъни, докато той се молел за враговете си: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”. Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете.
В народните вярвания Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата, като се приема за венец на старата и затова е ден за равносметка. Ето и 10 традиции, свързани с последния празник през годината.
Стопанката на къщата става рано, за да сготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна следваща година.
Именно защото е ден на равносметка, цялото семейство се събира около трапезата с прясно изпечения обреден хляб и златиста баница.
Всички ястия и цялата софра са благодарност към отиващата си и заложба за изобилие и добро през новата година, затова трапезата не се вдига.
От Стефановден до Йордановден продължават и т. нар. „мръсни дни", по време на които жените не трябва да мият косите си, да метат, да перат, не се правят венчавки, кръщенета и опела.
На този ден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители в знак на уважение. Всички се разотиват по залез, защото през мръсните дни по тъмна доба бродят зли сили и караконджули.
В народните вярвания за някои райони на средна и Северна България се спазвала традицията ладуване на 27-ми вместо на 31-и декември, както е за цялата страна. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките, докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) и предвещават бъдещето. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.
На празника не се върши никаква работа с остри предмети илив домакинството – предене, шиене, тъкане, чистене, къпане и пране с изключение на готвене, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се правят мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници.
Строго се спазвала и половата забрана, защото за децата, заченати през дните след Рождество, се смятало, че ще се родят с недъг.
Имен ден празнуват носещите имената Стефан, Стефка, Стефания, Стоян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Таня, Станчо, Станко, Венко, Венче, Венета, Венцислав, Венцислава, Цанко, Цанка, Цоньо, Цонка, Цонко, Цончо.
