България и Румъния увеличават квотите за улов на калкан в Черно море с 10 на сто годишно спрямо досегашното разрешено количество. През следващите 4 години всяка от двете държави ще имат право да реализират улов от вида по 82,5 тона на година. През 2025 година риболовните възможности за улов на калкан за България ще бъдат допълнени с прехвърленото неусвоено количество квота за 2023 г., с което риболовните възможности за страната ни ще достигнат 90, 26 тона, съобщиха от МЗХ по повод решенията на Съвета на ЕС.
Запазва се действащата квота за улов на цаца, чийто размер е малко над 8 хил. тона. на година. Това стана ясно по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, където бе постигнато политическо споразумение по регламент, определящ възможностите за риболов в Черно и Средиземно море. Заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева изрази удовлетворението си от постигнатия напредък в управлението на рибните ресурси в черноморския басейн. Тя изтъкна, че запасите на цаца се управляват устойчиво, а при калкана е налице положителна тенденция. „Страната ни ще продължи да работи за устойчивото рибарство чрез съвместни действия с черноморските държави“, категорична бе Василева.
В рамките на Съвета бе дискутирана и темата за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Заместник-министърът акцентира върху необходимостта от адекватен бюджет за ОСП, който да осигури справедливо ниво на подпомагане. „Призоваваме за силни мерки от Първи стълб, където директните плащания и обвързаното подпомагане на доходите са важни инструменти за осигуряване на стабилност на доходите на земеделските стопани. Важно за нас е да се работи за постигане изравняване нивата на директните плащания, за да може земеделските стопани в ЕС да бъдат равнопоставени“, подчерта Василева. Тя допълни, че е изключително важно да се постигат справедливи търговски отношения, гарантиращи защита на европейските стандарти за качество и безапасност и предотвратяващи изкривяването на конкуренцията и недобросъвестната търговия.
На срещата бяха дебатирани още и инициативите за развитие на биоикономиката, като България подкрепи предложението за създаване на Европейски пакт за биоикономика. Заместник-министър Василева подчерта значението на инвестициите в иновации и технологии за устойчиво използване на биомаса, както и важността от хармонизация на стандартите и сертификацията за биобазирани продукти. „Важно е регулаторната среда да се улесни чрез намаляване на административните пречки за разработване и внедряване на нови биобазирани продукти. Прилагане на пазарни стимули, като данъчни облекчения за продукти с доказани екологични ползи, биха увеличили тяхното търсене и конкурентоспособност“, заяви тя.
