Споразумението с Меркосур е на финалната права, но как са защитени европейските фермери? Какви са безмитните квоти за внос на някои селскостопански продукти, заради които ЕС бе разтърсван от протести в последните месеци? Защо в България липсваха икономически анализи как ще се отрази следката с латиноамериканските държави върху българското земеделие?
Добър ден в неделя!
В петък, 9 януари, една 25 годишна история, започнала по времето на Романо Проди, най-накрая пое към финала си. Търговското споразумение с латиноамериканските държави в Меркосур получи одобрение от посланиците в ЕС. Новината получи слаб или никакъв отглас в националните телевизии както в петък, така и вчера. Но няма защо да им се сърдим, защото у нас дебат по тази голяма тема не се състоя – нито при министъра на земеделието, нито между партиите, нито в икономическите среди. Пък и в земеделската комисия в европарламента си нямаме български депутат, който да повдигне въпроса.
Но сделката с Меркосур, чието подписване се очаква през идната седмица, развълнува силно европейските, а също така и българските фермери.
Какви са обещанията на Комисията
Според споразумението с Меркосур ще бъде определен максимален лимит (квота) за количеството селскостопански хранителни продукти, внасяни от Меркосур, които се ползват от по-ниски тарифи (при досегашни 55%). Тук са 99 000 тона говеждо месо, което съответства на 1,5% от общото производство на ЕС; 25 000 тона свинско месо - 0,1% от общото производство в ЕС; и 180 000 тона за птици, които се равняват на 1,3% от общото производство в ЕС годишно.
Нулеви ще са мита за царевица и сорго в рамките на квота от 166 667 тона за първата година. Но обема на безмитните доставки ще се увеличава ежегодно, като на на 5-та година и след нея ще достигне 1 000 000 тона годишно. Пшеницата се счита за чувствителна за ЕС култура затова вносът ѝ от Меркосур в ЕС остава по-силно регулиран. Въпреки общото премахване на митата за много стоки, пшеницата попада в списъка с продукти, за които достъпът до пазара остава ограничен и постепенен, за да се защитят интересите на зърнопроизводителите в ЕС. При ориза първоначалната квота с нулеви мита ще е до 10 000 тона, които постепенно ще се увеличат до 60 000 тона. Пчелният мед ще е безмитен при квота от около 7 500 тона за първата година, която до 5-та ще бъде увеличена до 45 000 тона.
Споразумението включва предпазна клауза за защита на земеделските производители от ЕС срещу всяко внезапно увеличение на вноса.
ЕС гарантира, че вносните селскостопански и хранителни продукти от Меркосур ще трябва да отговарят на европейските стандарти за безопасност на храните, здраве на растения и животни, и допустими остатъчни нива за пестициди. Това е част от задължителните правила за внос на продукти в ЕС, които не се променят от търговските споразумения.
Сделката с Меркосур обаче не въвежда допълнителни изисквания, които принуждават продукцията от четирите държави в блока да бъде произведена по същите екологични практики и забрани на пестициди, които са законови изисквания за производството в самия ЕС.
Очаква се годишният износ на ЕС към страните от търговския блок да бъде увеличен с 40%, след като бъдат премахнати митата на 91% от европейския внос.
Какво не ни казва ЕК
Държавите от Меркосур изнасят към ЕС минерални и суровинни продукти, целулоза и хартия, метали, горива и други индустриални стоки. Но от целия износ 42,7% представляват селскостопански продукти. Четирите държави, както и приобщените към тях други южноамерикански страни, са със силно развито животновъдство и зърнопроизводство. Според гръцката медия Агротипос само в Аржентина и Бразилия генетично модифицирани растения се отглеждат на площ от 900 000 000 хектара.
Земеделските продукти, които Меркосур ще ни изпраща, ще са третирани със забранени за ползване в ЕС пестициди. Производството им е с по-ниска себестойност от това в ЕС. Конкуренцията на аграрните стоки от Латинска Америка ще е убийствена за европейските фермери. Растящите квоти от Меркосур, съчетани с квотите на земеделските стоки от Украйна и Молдова, ще принудят фермерите в ЕС допълнително да свият производството си, освен ако не открият нови дестинации за износ във все по-умаляващия световен пазар.
Евростат за търговията между Меркосур и ЕС и Меркосур и България
Ако погледнем аграрния внос от Меркосур към Европейския съюз, ще видим, че по данни на Евростат за 2024 г. с най-голяма стойност са маслодайни и протеиновите култури – 9.8 млрд. евро, които представляват около 41% от аграрния внос на ЕС от Меркосур. Кафе, чай, какао и подправки са на стойност 5,2 млрд. евро. Плодовете и ядките са за около 1.76 млрд. евро, говеждото месо е за 1.42 млрд., преработените плодови и зеленчукови продукти – 1.37 млрд., птичето месо и яйца – 0.65 млрд., захарта и изоглюкоза – 0.35 млрд.
По официални данни на Евростат през 2024 г. ЕС е изнесъл стоки на стойност 55,2 млрд. евро за страните от Меркосур, като спрямо 2023 г. има спад в износа с 1,3%.
За същата година вносът от Меркосур към ЕС е на стойност 56 млрд. евро и е с 4,2% по-голям в сравнение с 2023 г. В латиноамериканския експорт 42,7% заемат селскостопанските продукти.
За периода 2014-2024 г. износът на ЕС към Меркосур е нараснал с 25,1%, а вносът на блока към ЕС се е увеличил с 50,3%.
Отново през 2024 г. България е изнесла за страните от Меркосур стоки на стойност 544,35 млн. евро.
Вносът от Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уръгвай към България е близо 10 пъти по-голям и е за 544,35 млн. евро.
За период от 10 години (2014-2024 г.) българският износ се е увеличил с 254%, а вносът от Меркосур е скочил с 696%.
Според Комисията Споразумението между ЕС и Меркосур ще защити 3 български географски означения (ГУ). Това са българско розово масло и вината от Дунавската равнина и Тракийската низина.
Гневът на фермерите и мълчанието в България
Срещу споразумението с Меркосур се бориха години наред няколко поколения европейски фермери. Това продължи с пълна сила и финално в последните месеци. На 18 декември м. г. Брюксел бе разтърсен от многохилядния протест на земеделци от всичките 27 държави в съюза. Скоро след протеста Европейската комисия се опита да откупи гнева им с 45 млрд. евро. В първите дни на тази година протестите с трактори окупираха някои европейски столици.
У нас браншови аграрни организации представиха миналата година мотивирани становища в Министерството на земеделието против сделката с Меркосур. Имаше и предупреждения за протести, които не се състояха. България, както често напоследък, нямаше категорично становище по темата Меркосур пред европейските институции. Но нашият посланик в ЕС, чието име не помните, защото не сте го чували, гласува в полза на споразумението. Ако попитате българското служебно правителство защо е подкрепило сделката, най-вероятният отговор ще е „геополитика“.
Докато лидерите на други европейски държави активно застанаха на страната на фермерите си (ярък пример е Макрон), у нас национален дебат по темата липсваше. Липсваше и икономически анализ как ще се отрази върху селското ни стопанство вносът на аграрни продукти от Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Ако министър Тахов е поискал данни от Националния статистически институт за търговските ни отношения с акцент върху вноса и износа на селскостопанска продукция, които имаме с южноамериканския блок, то те са си останали за ведомствено ползване.
Нито Институтът по аграрна икономика (ИАИ), нито Институтът по пазарна икономика подготвиха оценка и прогноза за натиска на селскостопанския внос от Меркосур върху българския производителен сектор. Такава разработка има от 2020 г. от Диляна Митова от ИАИ. Но в последните 5 години не е създадено нищо, което да е по-актуално. А ако има, не му е дадена гласност.
Как тогава без анализи и прогнози правителството е решило дали да подкрепи сделката? Сигурно просто е подкрепило мнозинството, за да не сбърка.
За разлика от Полша, Италия, Гърция и други страни, където земеделските министри активно комуникираха позицията на страната относно споразумението с Меркосур, у нас трудно може да се открие коментар на министър Тахов относно сделката. Като цяло министърът е за създаване на защитни механизми, включително по-строги правила за внос и механизми за реакция при пазарни смущения, както и за подкрепа на фермерите. И това са цитати от Съветите по земеделие и рибарство. Няма пресконференция по темата, липсва ясно изразена и защитена позиция пред обществото, отсъстват спорове и разяснения. Относно Меркосур страната ни по традиция се държеше като завършен интроверт, който не иска да го питат, не иска да отговаря и не иска да се напряга.
