Претенциите на ДГС (Държавните горски предприятия) в целия бивш окръг Смолян срещу ГПК (Горовладелските производителни кооперации) за ползването на ревирите им (– частните гори по реституция в несамостоятелни идеални граници) – заедно с горовладелците реститути, при квоти, определени еднолично от ДГС, са изключени и то без правно основание, съобщават от горските кооперации. Според тях причината е в единствения документ, който ДГС представят за претенциите си, а именно чл. 14а ЗВСГЗГФ (Законът за възстановяване горите и земите от горски фонд), на чиято разпоредба пряко се позовават. С друг документ ДГС не разполагат.
Нещо повече. Няма как да имат, именно защото самият закон в чл. 14а ЗВСГЗГФ пряко изключва подобна възможност; изключението се отнася изрично до държавата – РБ. Законът е особен и изключителен, и има превес пред всички останали норми. Касае се до реституция, която за да извърши, държавата още с чл. 2 ЗВСГЗГФ отменя правата на ДГС. С това, ДГС стават бивши държавни ползватели, а именно, биват отстранени служебно от Държавата от бившите частни гори. Оттам, с чл. 3 ЗВСГЗГФ, държавата извършва реституцията им – на техните действителни собственици, реститути, които преди това е национализирала, като си признава, че национализацията им, която е проведена през1948 г., във всички частни гори – и в реални, и в идеални граници, е била абсолютно изключена и недопустима. Само ако към края на срока на реституцията след 1998 г. остане някоя частна гора, която е била в самостоятелни, но реални граници към 1948 г., без собственикът й да се е явил за реституцията й до края на срока за това, тази гора бива стопанисвана от държавата по силата на чл. 14а ЗВСГЗГФ. В точния смисъл, сила и значение на закона.
Тази норма е ясно приложима само и единствено до частните гори, но не и до ревирите, които са с несамостоятелни идеални граници на техните съсобственици – когато и един да заяви дела си, реално той заявява целия ревир, на това основание. Ето защо колективните частни гори, ревирите не може да останат безстопанствени и законодателят очевидно визира точно това, да не се допуска – само при обратния случай на самостоятелните гори, които биха могли да останат без техния истински собственик, когато той не се яви да си ги потърси за реституцията им.
Във всички случаи нормата на чл. 14а ЗВСГЗГФ не поражда правото на собственост на държавата и го изключва като възможност да се породи дори и в самостоятелните гори, на това основание. И е изключено за правото на парично обезщетение, още повече, ако то се дължи от страна на собственика. До държавата нормата изобщо не поражда двустранно отношение или каква да е правна връзка между нея и което и да е друго лице, а е с едностранен характер в този смисъл, като отношение, отнасящо се до ангажимент на държавата да не се оставят гори без стопанин.
Въобще чл. 14а ЗВСГЗГФ не поражда никакви отношения между повече от 1 лице нито на облигационни задължения за собствениците реститути в полза на държавата, нито на общо право на собственост.
Ето защо, плащанията от ГПК на ДГС са без основание - и най-спокойно, следва да бъдат прекратени, включително еднолично и едностранно, от страна на ГПК, без предупреждения и срокове, а при незабавност на разтрогването, именно на основание по чл. 14а ЗВСГЗГФ.
Договорите, спуснати властово за подписването им от ДГС до кооперациите, са абсолютно нищожни на цялото по-горе до тук основание. Първо, ДГС не е държавата и нищожна е всяка делба без един съделител – принципът-изключение, касае и именните договори на ДГС, и сключените без МЗ РБ и без МС РБ, те са абсолютно нищо в правния мир. ДГС, са едно обикновено търговско предприятие, както са и ГПК абсолютно равни и равностойни предприятия. На основание Закона за държавната собственост, Закона за публичните предприятия, Представителството по Гражданския Процесуален Кодекс, Правилниците на ДГС, и др., ДГС и въобще нямат право на участие в чужди частни юридически лица! Само МС РБ може да предлага участието си до ГПК като юридически лица. Делби и разпределяне на ползването, каквито са по предмет претенциите на ДГС, може да се извършват и претендират само пряко по реда на МС РБ и на МЗ на РБ, на цялото това основание. Очевидно във всичко това ДГС са мнимо лице, без никакви изобщо права, което се доказва, особено ако са накарали ГПК да сключват спуснати им от тях договори за противното – защото това са направили, съзнавайки и, че нямат друг документ, а именно, че нямат документ, защото нямат и такова право. Т. е., ДГС са извършили и вършат продължавано умишлена измама и незаконна принуда срещу всички ГПК, в съдебния ни окръг.
ГПК имат право на мирни протести заради всичко това пред всички регионални органи, като едновременно с това, уведомят писмено ДГС, че прекратяват всякакви връзки с тях занапред.
Да се попитат къде отчитат всички тези пари от кооперациите, като тези пари нито им се водят, нито търсят, именно защото нямат и такива стопански планове, на обща собственост в съсобственост, в ревирите, в бившия ни окръг.
Настоящото извеждам на основание закона и лично мое адвокатско разследване, проучване и работа по случая, в продължение повече от 20 г. Нещо повече. По мой сигнал, бивш министър е бил разпитван от тогавашния главен прокурор, че в периода 2013г.-2015г., не е издавал никакви заповеди до никоя поземлена комисия в окръга ни, за снабдяването на ДГС в целия окръг с какви да е скици, сочещи на възстановени права на бившите държавни ползватели в лицата на всички ДГС в целия регион. Заради тези показания на министъра, преписката за измама, принуда и рекет на поземлените органи, ДГС като съоргани на поземлените комисии, беше прекратена – пряко, според ГП, поради липса на измамливата за това заповед, която да е била издавана от министъра! Във всички случаи, обаче, ако и когато такива скици са налице издавани, те не са документ за собственост, нито пораждат право на парични обезщетения, нито на собственост в съсобственост, за тези бивши държавни ползватели, каквито са без изключение, с влизането в сила още на чл. 2 ЗВСГЗГФ, от 1999г., с влизането в сила и на правилника за приложението му, приет в сила от 1998г. Но липсата на заповед на министъра на земеделието за издаването и на едни такива скици от поземлените комисии ги прави в този случай изцяло нищожни и поради тази именно липс, което с чиста съвест ви засвидетелствам, да служи по предмет, на всички потърпевши.
Ако са водени и дела, ненапразно нито са по Закона за собствеността нито от МЗ РБ и така и нямат никаква сила, нито по въпросите на собствеността, нито нищо занапред. По моя информация и нито един централен държавен орган не знае за деянията на местните ДГС и поземлените им съоргани по тази посока, от 2013 г. – на явен рекет.
Ето защо с настоящото извлечение информирам и всички потърпевши, и всички административни държавни органи, представляващи Държавата на регионално ниво, да вземат нужните мирни мерки и служебни разпореждания до ДГС, така че това издевателство да престане при незабавност, още повече когато обратното води и до отнемане на сертификата им и на европейските средства, които те сигурно черпят и получават - за разлика от болшинството, от горовладелските кооперации. Нито кооперациите са обезщетени с нови реални граници, както се дължи обратно по реда на държавата по чл. 4, 6 ЗВСГЗГФ, пар. 9 ЗВСГЗГФ, за изключените им за НАТУРА 2000, които отсега и тепърва влизат в сила с новите планове на кооперациите; нито за извършено изключване за застрояване на шосета и други; за реките вътре в планините, нито нищо. На това основание плащане за беритба на плодове на ДГС е нетърпимо повече. Такова тежко задължение – за отглеждането на бивши държавни ползватели, нямаше и при постановленията на МС РБ за раздържавяване на държавна собственост в полза на частници от 1990г., а тук става въпрос за реституция на частна собственост, която е била незаконно отнета от частните й собственици и от държавата в периода от 1948г. – до 1999г., без изключение.
От адвокат Мария Николова Пепеланова град Чепеларе
