На 21 ноември се отбелязва един от 12-те велики празника с тържествено възпоминание, въведението на пресвета Богородица в храма, или Въведение богородично. Този ден се почита от двете основни християнски деноминации – римокатолицизъм и източноправославие. Българската православна църква отбелязва празника всяка година на днешния ден (според Новоюлианския календар), в някои страни се отбелязва на 4 декември по Григорианския календар.
На този ден имен ден имат жените, които носят имената Мария и Деспина. В този ден се почитат не само благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на 3-годишна възраст във Втория Йерусалимски храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на бога.
Според православната традиция Въведение богородично слага началото на коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
С решение на Светия синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата за да растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
Самият празник Въведение богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на 3-годишната Мария (поради ранната си възраст тогава, наричана и Светата Отроковица - от отроче, т.е. чедо, рожба, дете) в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. Там заедно се молят за здраве и за Божието благоволение, а после събрани у дома (край огнището) се събират на празнична трапеза, включваща вино и топли ястия, за да ознаменуват своята задружност.
Масата се оставя неразтребена през нощта, като покана към Богородица и с надеждата да благослови дома.
