Въвежданета на пресвета Богородица в храма, или отбелязвано като Въведение Богородично, е един от най-големите християнски празници, който принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Българската православна църква го отбелязват всяка година на 21 ноември (юлиански календар), в някои страни се отбелязва на 4 декември по нов стил. В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бог.
В църковните песнопения този празник се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората".
Въведението е паметно събитие за семейството на Богородица и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство.
Според православната традиция Въведение Богородично се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
Християнските книги разказват за празника Въведение Богородично, как на този ден Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели.
Дева Мария живеела до храма.Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38).
Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.
Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин.
Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те по внушение от светия дух я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители.
Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1 век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.
Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.
Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
В българските традиции въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
