В края на сезона винаги остава някакво количество отпадъци под овощните дървета и ягодоплодни храсти. Често не успяваме да съберем навреме всички опадали плодове и листа, а те крият опасност за следващия сезон.
Какво може да живее в отпадъците и необходимо ли е да се събират всички?
Антракноза по цариградското грозде и касиса
Антракнозата е най-разпространената болест, нападаща тези ягодоплодни култури. Тя е гъбично заболяване, което атакува първо листата, а след това и плодовете, като предизвиква преждевременен листопад. Ако не се контролира, в крайна сметка може да доведе до загуба на растенията.
Антракнозта се разпространява чрез заразените растителни остатъци и почвата. Причинителят на болестта зимува върху опадалите листа.
Крушов плодов червей
Крушовият плодов червей е сериозен неприятел, чиято гъсеница е много мъничка, но вредата от нея е голяма. Възможно е само за 1-2 нощи да опадат повечето от плодовете – сякаш е преминала силна буря, а външно не се забелязва нищо. Ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че някои от тях имат малка кръгла дупчица, водеща до семенната кутийка. При срязване се вижда, че семената и семенната кутийка са унищожени.
Пеперудите, които летят 25-35 дни не са опасни, защото се хранят с нектара на цъфтящите плевели или пият само вода. Те снасят яйцата си само върху плодовете. След излюпването гъсеницата се вгризва, а обвивката на яйцето остава известно време върху плода и прикрива отвора. Те не преминават от един плод в друг.
Оставянето им под дървото може през следващата година да унищожи напълно реколтата, защото са в състояние да зимуват в повърхностния почвен слой и оцеляват безопасно там.
Късните сортове круши се повреждат по-силно.
Ябълков плодов молец
Името му подвежда, че атакува само ябълките, но напада също сливи, кайсии, дюли и др. Възрастните представляват невзрачни пеперуди с размах на крилата до 1,8 см. Голямата опасност за градината са гъсениците, които израстват до 2,0 см.
Цикълът на живот на вредителя се повтаря, като за една година може да развие до 4 поколения. Най-често гъсеницата прониква в плода на мястото на дръжката, което причинява гниене. Всяка гъсеница може да унищожи до 5-7 ябълки за един сезон.
Молецът снася яйцата си от сенчестата страна на дърветата и на обратната страна на листата, като след 1-2 седмици се излюпват гъсениците. Те най-напред се хранят с нежните зелени листа, а след това преминават към плодовете. Възможно е в един плод да се открият повече от една гъсеница.
Вредителите зимуват в копринено бели пашкули под кората или в повърхностния почвен слой, но близо до корените.
Важно е да не се оставят паднали листа и плодове под плодните дървета и храсти, защото това значително увеличава инфекциозния фон на цялата градина. Те трябва да се отстраняват своевременно, а по възможност почвата да се обработи през есента на дълбочина до 25 см.
