Предзимното засаждане на зеленчукови култури е често прилагана практика и се основава на желанието да се получи по-ранна реколта, което е неоспоримо предимство в началото на следващата година, още повече че ни освобождава и частично от работа в ранна пролет. Има научни изследвания върху устойчивостта на растенията и качеството на продукцията при този посев, защото зеленчуците се закаляват през зимата.
Важното обаче е да се използват култури и сортове, които имат по-висока студоустойчивост. Подходящи за предзимно засяване са моркови, магданоз, копър, цвекло, лук, грах, бакла, спанак, пъщърнак, киселец, целина кориандър, градински чай и др. Можем да засаждаме лук, чесън, главести салати и маруля.
През последните години обаче зимите стават все по-нестабилни, като студовете често отстъпват място на бързо повишаващи се температури. При такива условия семената могат да покълнат и през зимата, но при завръщане на студеното време биха загинали. Температурните колебания крият много сериозни рискове за предзимния посев и засждане.
Важно изискване, което трябва да се има предвид, че при предзимна сеитба разходът на семена се увеличава с 20-30%.
Следователно, имайки предвид капризите на времето и неговата непредсказуемост, разсадният способ е за предпочитане.
Възможен е и друг вариант за по-ранна реколта, който дава добри резултати в по-студените региони. През есента се подготвят лехите, а към края на зимата или ранна пролет се разнасят по повърхността на почвата пепел, торф, угнил оборски тор или обогатена почва. При условие, че има сняг, това ще ускори топенето му. Поставят се дъги и лехите се покриват с фолио или нетъкан текстил, за да се затопли почвата добре.
Семената, които се засяват във вече затоплена почва са обработени предварително за ускоряване на покълването или са покълнали. Така се съкращава времето до поникване и предпазва младите растения от колебанията на температурите. Този начин е малко по-труден, но по-надежден.
При предзимния посев се използва напълно сух материал, а ако е наложително обеззаразяване, тогава е задължително последващо изсушаване.
Успехът зависи от много фактори, но един от тях е качествената подготовка на почвата. Тя трябва да бъде добре почистена от всякакви растителни остатъци, обеззаразена, както и правилно обогатена (зависи от вида на културата) с минерални и органични торове. При предсеитбената подготовка се внасят само необходимите количества суперфосфат и калиев сулфат, а азотните – напролет. Органичните торове трябва да бъдат съобразени с поносимостта на културата, която ще отглеждаме.
За предзимно засяване се правят най-често бразди, а дълбочината е по-голяма от обичайната с 1,0-1,5 см. Посевите не се нуждаят от поливане.
Можем да избираме какъв вариант да използваме за получаване на по-ранна реколта.
