За алтернативните култури, към които фермерите трябва да се насочват заради все по-тежките предупреждения на климатичните промени, се заговори все по-настоятелно от бранша. И понеже в България има експерти, които могат да дадат насоки за бъдещите стратегии на бизнеса, затова и срещите между представителите на науката и на земеделската общност стават все по-чести.
В тази връзка потърсихме мнениета на зам. директора на Земеделския институт в Шумен доц. д-р Станимир Енчев, който даде интересни данни за българските сортове сорго, които дори при необичайно високите температури това лято са дали доста приемливи добиви. „Ако при царевицата добивите в Северна България бяха нищожно малки, то посевите със сорго доказаха, че тази култура е сухоустойчива и може осигури поне минимални доходи за бранша“, поясни експертът. В опитните полета на института например това лято от декар царевица са получени едва 40 килограма зърно. Ще припомним, че в добри години фермерите жънат от тази култура от 800 до 1000 кг.
Колкото до добивите от сорго – дори това лято от декар са ожънати по 200 килограма, което е само три пъти под нормалните добиви. В добри години ожънатите количества са между 500 и 600 кг от дка.
Ще припомним, че Земеделският институт в Шумен е създаден през 2000-та година след обединението на трите предишни научни институти към Селскостопанска академия – по захарно цвекло, по биволовъдство и по свиневъдство. Днес селекционерите работят върху интересни сортове захарно, кръмно и салатно цвекло; върху суданка и соргосуданкови хибриди, които биха могли да се използват от българските фермери. Иновативни разработки имат и експертите, които поддържат застрашените породи биволи „Българска мура“ и "Дунавска бяла свиня".
Според зам. директора на института държавата би могла да насърчи взаимодействието между фермерите и научните институти, като препоръча на всеки земеделски производител да купува определен процент от семената си от институтите към ССА. „Тази държавна подкрепа е важна и за нас, и за фермерите. Защото българските сортове, изпитвани у нас, са по-присподобими към климатичните и географски условия, така че при кризи като тазгодишната добивите от българските сортове са по-устойчиви от тези, които се внасят“, мотивира се експертът. Самите институт, които изцяло са на държавна издръжка, също биха спечелили, за да дорадвиват своята селекционна дейност.
Директорът на Земеделския институт в Стара Загора проф. Стайка Лалева
На празника на земеделската наука, който се проведе на 25 октомври в Селскостопанската академия в София, шуменският институт се представи и с други интересни продукти, които биха върнали на българската трапеза и традиционни, но позабравени храни. Като например, маджунът от захарно цвекло (петмез), който е типичен за Северна България. А като природен продукт той е изключително полезен и здравословен, защото може да се ползва като заместител на захрта, с тази разлика че притежава невероятни вкусови качества, поясни още доц. Енчев.
В началото на октомври 2025 година Земеделският институт в Шумен ще отбележи своята 25-годишнина с голяма научна конференция, на която ще бъдат поканени видни български и чуждестранни селекционери.
