Един от най-старите институти в България - „Земеделския институт“ в Стара Загора, е сред 25-те научни учреждения в системата на Селскостопанската академия (ССА), които на 25 октомври отбелязаха празника на Земеделската наука в България. Институтът е специализиран в разработката на технологии в говедовъдството, овцевъдството, птицевъдството и зайцевъдството и разполага с голяма експериментална база. В интервю за читателите на синор.бг директорът на института проф. доктор Стайка Лалева представи последните разработки, които имат сериозно приложение в животновъдния сектор.
Професор Лалева, за 120 години институтът е натрупал достатъчно богат опит в селекционната дейност. В какви насоки се развива научната Ви дейност?
Да създадеш една порода се изискват 20, 30 и повече години, като за самото поддържане на тези породи също се полагат значителни грижи от страна на специалистите. Особено, когато стадата са малки като например тракийската тънкорунна овца. В института поддържаме пет породи овце, две от които са застрашени – „Тракийска тънкорунна“ и „Черноглава плевенска“. Напоследък изключително много нарасна търсенето от страна на животновъдите към месодайните породи „Ил дьо франс“ и „Мотон шароле“.
За да съществуват популациите, е необходимо да се подържат законови минимални нива, които обаче изискват изключително много усилия и от специалисти, и от селекционери. От млечните породи овце поддържаме добре позната популацията „Българска млечна“, като там инвестирахме и в преработка на млякото. А от тази година за първи път започнахме да произвеждаме също сирене и кашкавал.
Общо в института се отглеждат 1 002 овце-майки, като интересът от страна на фермерите е голям, особено активно се търсят животните за разплод. Във връзка с реализацията на млечните продукти разкрихме магазини и в Стара Загора, и в самия институт. Стараем се да поддържаме високо качество, типично за институт като нашия, чийто авторитет е изграждан в продължение на столетие, че и повече.
Какви новости представяте на предприемачите и доколко са свързани с климатичните промени?
През последните колегите от института разработват пробиотици за животните, което от съществуно значение за тяхното здравословно състояние. Чрез тях стопаните могат да избегнат използването на антибиотици при лечението на стадата, затова и търсенето на подобни алтернативни медикаменти нарства. Вторият застрашаващ проблем е и антимикробната резистентност, която организмите развиват, така че благодарение на пробиотиците фермерите биха могли да произвеждат качествени месо и мляко за пазара. Към момента институтът разполага с един патентован модел, в процес на изпитване са още два нови пробиотика.
Колкото до бъдещите планове. Вероятно бихме могли освен в млекопроизводство да инвестираме и в оборудване за месни продукти, но това е въпрос на по-далечно бъдеще.
Привличате ли млади кадри към тази наука и как работите с фермерите?
Персоналът на института е от 109-ма души, от които 25 са учени. В последната година към екипа са се присъединиха трима нови млади хабилитирани специалисти (асистенти). Експерименталната ни база е много голяма, затова и там е зает основната част от нашия екип.
Колкото до взаимоотношенията с бизнеса, категорично мога да кажа, че има голяма разлика с това, което беше преди 10 години, и сега. Българските фермери отдавна започнаха сами да се информират, като разбира се, разчитат и на консултации от нашите експерти. Като учени ние не само че отговаряме на техните въпроси, но подържаме и непрекъсната обратна връзка - за да бъдем в полза на бизнеса.
Всяка година „Земеделският институт“ организира практически семинари и обучения по актуални теми като агроекология, качество и безопасност при отглеждане на животните и др. Притежаваме и лиценз от Българската агенция по безопасност на храните БАБХ да извършваме различни дейности в самите стопанства.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
