Според доклад на Световната метеорологична организация (СМО) през 2023 г. нивата на парниковите газове са нараснали до нов рекорд, което принуждава планетата да повишава температурата си за много години напред. Въглеродният диоксид (CO2) се натрупва в атмосферата по-бързо от всякога, като само за две десетилетия се е увеличил с повече от 10%.
Според годишния бюлетин за парниковите газове на СМО през 2023 г. емисиите на CO2 от големите пожари в растителността и намаляването на абсорбцията на въглерод от горите ще се съчетаят с упорито високите емисии на CO2 от изкопаеми горива от човешки и промишлени дейности, което ще доведе до увеличение.
През 2023 г. средната концентрация на CO2 на повърхността в световен мащаб достигне 420,0 частици на милион (ppm), на метан - 1 934 частици на милиард, а на азотен оксид - 336,9 частици на милиард (ppb). Тези стойности са 151%, 265% и 125% от прединдустриалните (преди 1750 г.) нива, се казва в доклада. Те са изчислени въз основа на дългосрочните наблюдения в рамките на мрежата от станции за мониторинг Global Atmosphere Watch.
„Още една година. Още един рекорд. Това трябва да предизвика тревожен звън сред вземащите решения. Очевидно сме извън пътя към постигане на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до много под 2°C и стремеж към 1,5°C над прединдустриалните нива. Това е нещо повече от статистика. Всяка част на милион и всяка частица от градуса увеличение на температурата има реално въздействие върху живота ни и нашата планета“, заяви генералният секретар на СМО Селесте Сауло.
Увеличението на CO2 в атмосферата през 2023 г. е по-високо от това през 2022 г., макар и по-ниско от това през трите години преди това. Годишното увеличение от 2,3 ppm бележи дванадесетата поредна година с увеличение, по-голямо от 2 ppm.
От 1990 г. до 2023 г. радиационното усилване - ефектът на затопляне върху нашия климат - от дълготрайните парникови газове се е увеличило с 51,5 %, като на CO2 се пада около 81 % от това увеличение, според годишния индекс на парниковите газове на Националната океанска и атмосферна администрация, цитиран в бюлетина на ВМО.
Докато емисиите продължават, парниковите газове ще продължават да се натрупват в атмосферата, което ще доведе до повишаване на глобалната температура. Като се има предвид изключително дългият живот на CO2 в атмосферата, наблюдаваното вече температурно ниво ще се запази в продължение на няколко десетилетия, дори ако емисиите бъдат бързо намалени до нула.
Последният път, когато Земята е имала сравнима концентрация на CO2, е бил преди 3-5 милиона години, когато температурата е била с 2-3 °C по-висока, а морското равнище - с 10-20 метра по-високо от сегашното.
Бюлетинът за парниковите газове съобщава за концентрациите на парникови газове, а не за нивата на емисиите. Анализът на данните показва, че малко под половината от емисиите на CO2 остават в атмосферата. Малко повече от една четвърт се абсорбира от океана и малко под 30 % от сухоземните екосистеми - въпреки че в това отношение има значителна променливост от година на година поради естествено възникващи явления като Ел Ниньо и Ла Ниня.
През годините на Ел Ниньо нивата на парниковите газове обикновено се повишават, тъй като по-сухата растителност и горските пожари намаляват ефективността на земните въглеродни поглъщачи.
„Бюлетинът предупреждава, че сме изправени пред потенциален порочен кръг. Естествената променливост на климата играе голяма роля във въглеродния цикъл. Но в близко бъдеще самото изменение на климата може да доведе до превръщането на екосистемите в по-големи източници на парникови газове. Горските пожари биха могли да отделят повече въглеродни емисии в атмосферата, докато по-топлият океан може да абсорбира по-малко CO2. В резултат на това повече CO2 може да остане в атмосферата и да ускори глобалното затопляне. Тези климатични обратни връзки са от решаващо значение за човешкото общество“, заяви заместник-генералният секретар на СМО Ко Барет.
