При добра организация България би могла още от следващата година да използва наземни генератори със сребърен йодит за противоградова защита в региони, където по обективни причини не може да се прилага самолетен способ или пък да се изстрелват ракети. Това съобщи зам. министърът на земеделието и храните Иван Капитанов, който поздрави представителите на българската аграрна наука с техния професионален празник. На 25 октомври селекционери, агрономи, зооспециалисти и икономисти от Селскостопанската академия официално отбелязват деня на земеделската наука в България.
Капитанов подробно разясни идеята в България да се прилагат и други системи за борба с градушките, които заради климатичните промени се явяват огромен проблем за земеделците. От 70 години Франция прилага мрежи от генератори, които отнемат от енергията на ледените късове, падайки на земята с много по-малък обем. Поради тази причина българското агарно министерство е поканило експерти от Националната асоциация за изследване и борба с атмосферните бедствия (АНЕЛФА) във Франция, за да проучат техния опит. Освен във Франция тези генераторни мрежи се прилагат и в райони от Испания и Унгария.
„Най-голямото предимство на тези генератори е, че могат да се управляват автоматично, без да е нужно постоянно назначени лица. Разполагат се върху зона от минимум 3 хил. квадратни километра, така че мрежата да има силно въздействие върху енергията на падащите ледени блокове“, поясни Капитанов. Тъй като мрежите са наземни, ефектът им е малко по-слаб от въздушните способи, но презентацията, която специалистите са направили пред ръководството на МЗХ, е показала достатъчно ясно как градоносните парчета падат с доста отслабена мощ и не причиняват огромни щети.
След като метеоролозите от БАН и Националния институт по метеорология и хидрология представят анализ на критичните зони, където през последните 2-3 и повече години редовно падат градушки, МЗХ би могло пилотно да инвестира в посдобни генератори. Още повече, че този защитен способ е значително по-евтин от въздушната борба.
