Червеният божур - красота, отрова, лекарство

06-06-2006 г. Многогодишно тревисто растение с късо коренище, от което излизат множество надебелени грудкови корени. Листата са последователни, двойно и тройно пересто нарязани, отгоре са голи и тъмнозелени, отдолу - светлозелени, с редки власинки. Стъблата достигат до 70-80 см височина, неразклонени, надлъжно набраздени, голи. Цветовете са едри, кървавочервени, по-рядко розови или светлочервени, разположени поединично на върха на стъблото. Тичинките са многобройни, с червени дръжки. Цъфти през май, началото на юни. Растението се среща сравнително рядко до 1000 м надморска височина, из храсталаците и редките слънчеви гори, по сухите варовити места. Използваната част са венечните листа и корените. Венечните листа се берат през време на цъфтежа - май, юни и непременно в сухо време, не бива да се мачкат, защото при сушенето потъмняват и губят от лечебните си свойства. Суши се в проветриви помещения или в сушилня при температура до 45 градуса. Добре изсушеният цвят е червен или тъмночервен, със слаба миризма и сладникаво-тръпчив вкус. Съгласно БДС- 1550-85 влагата не трябва да надвишава не повече от 12 на сто. Грудковите корени на божура се вадят пролет в периода април-май и през август-септември. След почистването от пръст и други примеси корените се разстилат на тънък пласт, без да се цепят или нарязват, сушат се на слънце или в сушилня при температура 55 градуса. Изсушени качествено, те имат тъмнокафяв цвят с неприятна миризма и горчив вкус. Корените съдържат алкалоида перегрин, етерично масло, прости фенолни съединения, органични киселини, глутамин, пеония- флуресцин, агапирин, танин др., а венчелистчетата - отровното антоцианово багрило пеонин. Билката има спазмологично действие, кръвоспиращо и засилващо тонуса на матката и червата, противовъзпалително, болкоуспокояващо и леко възбуждащо. Прилага се при стомашни болки и чревни колики, умора и нервна потиснатост, при лечение на епилепсия, при камъни в бъбреците, хемороиди и др. Добри резултати се наблюдават и при прилагането на дрогата при подагра. Прилага се под формата на отвара: 1 чаена лъжичка дрога в 0,400 л вода се вари 5 минути. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. От венчелистчетата в 0,300 л вода се поставя една супена лъжица от дрогата и се кисне 1-2 часа. Отварата се пие 3 пъти дневно по една винена чаша преди ядене. При хемороиди може да се взема от корените колкото грахово зърно (с малко вода) след ядене. В големи дози растението е отровно, а дрогата - токсична. В нашата народна медицина за лечебни цели се използва и теснолистният божур (Paeonia tenuis - folia l). Отварата от корените му се употребява освен в случаите, при които се използва червеният божур, още като средство за регулиране на нередовната и недостатъчна менстурация.