Независимо, че напоителните системи в Румъния не бяха масово разграбени като в България, сушата тази година показа, че дори в северната ни съседка има още много какво да се желае за състоянието на хидромелиорациите. За да се убедите в това, че в Западна Европа са напълно наясно колко назад в напояването сме двете балкански държави, публикуваме със съкращения авторския текст на Слав Оков и Меган Албъри, публикуван в агенция Блумбърг.
„Дългият 191 километра канал, свързващ река Сирет в Румъния с богатата и плодородна равнина Бараган, никога не е пленявал въображението на бившия диктатор Николае Чаушеску. Проектът е започнат едва през 1986 г., три години преди смъртта му, а след падането на комунизма е напълно спрян. Едва сега, с цена от 5,5 милиарда евро (6,1 милиарда долара), определена от правителството, напоителният канал става част от мисията за спасяване на културите и защита на селскостопанска индустрия, която е от решаващо значение за икономиката и за веригата на доставки в Европа.
Румъния, която е един от най-големите износители на царевица на континента, е сред страните, които се борят да противодействат на изменението на климата, сеещ хаос в земеделието. Заедно със съседна България страната е по-зависима от земеделието, отколкото където и да е другаде в Европейския съюз.
Румъния разполага с около една трета от всички ферми в ЕС и с около 23% от работната сила, заета в селското стопанство. Индустрията обаче трупа загуби от 2 милиарда евро още за тази година. А експертите по климата предвиждат, че това е само началото. Европа е най-бързо затоплящият се континент и ще бъде по-изложена на екстремни метеорологични условия, като фермерите са на предната линия. Междувременно ЕС се бори да адаптира своите политики и финансиране към новата реалност. Блокът вече харчи една четвърт от бюджета си за субсидиране на селското стопанство и трябваше да обещае още 10 милиарда евро помощ за своите източни членки, засегнати от наводнения миналия месец.
„В един момент неизбежно ще трябва да имаме относително радикална промяна в нашите земеделски системи, водени от горски пожари, суша и наводнения и липса на вода през лятото“, каза Тим Бентън, изтъкнат сътрудник в Дома за климата в Лондон, специализиран в храните сигурност.
Общото производство на зърно в ЕС през 2024 г. се очаква да спадне най-малко със 7% под средното за последните пет години поради сушата в Румъния, съчетана с безмилостните дъждове във Франция и Германия.
За много румънски фермери това е четвъртата поредна година на опустошени ниви с царевица и слънчоглед. Петрица Андрей спря да сее царевица във фермата си от 1000 хектара в южната част на Румъния преди четири години поради загубите, с които се сблъсквал след продължителни периоди на суша.
Регионът, в който живее, е наричан Сахара на Румъния и всяка година губи земя с размера на фермата му поради опустиняване, според данни на Министерството на околната среда. Напоителните канали от река Дунав бяха занемарени през десетилетията и вече не работят. Сега правителството се фокусира върху повторното залесяване, за да забави процеса.
„В този момент ние сме напълно зависими от времето, защото не можем да напояваме нищо и рисковете, които поемаме всяка година, са огромни“, каза Андрей. В отговор страната заличава големи проекти за напояване и язовири, много от които бяха изоставени след падането на комунизма преди три десетилетия. Каналът Сирет-Бараган може да играе важна роля в осигуряването на вода за напояване на хиляди хектари земя в едно от най-сухите, но плодородни места в страната.
Около 2 хиляди души са работили по канала през 1990 г., годината след края на режима на Чаушеску. Когато работата най-накрая спря през 1994 г., бяха построени около 11 километра (6,8 мили) от канала. След известно възстановяване помпената станция е спасена от калта и през 2018 г. участък от около 5 километра влиза в експлоатация. Сега се използват за напояване на около 70 хиляди декара, или 7 000 хектара обработваема земя.
Основният проблем бил финансирането и все още има много скептици, които казват, че обещанието на правителството най-накрая да завърши канала се ползва за трик в година на избори. Последователните администрации са отделяли пари, за да го поддържат жив, опитвайки се да привлекат инвестиции от Китай, САЩ или Близкия изток. Представители на румънското правителство бяха в САЩ миналия месец, за да провокират интерес към инвестиране в напояване.
Работите по 33-километрова отсечка се очакваше да започнат през септември, но са отложени поради сложността за изпълнението на проекта, е съобщил писмено на въпроси на Блумръг министърът на земеделието и развитието на селските райони Флорин Барбу. Работите са на път да започнат през първото тримесечие на 2025 г., защото каналът осатва „стратегически приоритет“ за Румъния, който ще защити районите от суша, е посочил още министърът.
Част от проблема е и конкуренцията за ресурси, допълва Мирча Фечет, министър на околната среда. Трябва да има интегрирана политика за справяне с недостига на вода поради рекордната суша тази година, каза той.
„Всички искаха повече вода, но просто нямаше достатъчно, така че трябва да дадем приоритет на гражданите, разбира се“, каза Фечет в интервю. „Но не можем да пренебрегнем и фермерите, защото те трябва да осигурят нашата продоволствена сигурност, така че е трудно да не сме и на тяхна страна.“
Като цяло Румъния се стреми да разполага с напоителни съоръжения за около 22 милиона декара, или 2,2 милиона хектара, някои финансирани от ЕС. В момента те напояват 16 милиона декара, 1,6 милиона хектара, които е само една четвърт от общата обработваема земя на страната.
Законодателите в Европейския парламент наскоро призоваха Еврокомисията да предложи нови мерки за подкрепа на инвестициите и адаптиране на общата селскостопанска политика. Франция, например, е на път да има най-ниската реколта от пшеница от десетилетия поради твърде много дъжд.
Междувременно правителството на премиера Марсел Чолаку, което вече се бори да ограничи най-големия бюджетен дефицит в ЕС, се въздържа да финансира толкова големи инвестиции. Константин Тома, кметът на южния град Бузау, пътува до САЩ и Израел, за да разгледа алтернативни възможности. Сега той подготвя пробен проект, първи за Румъния, за използване на рециклирана вода от канализационните системи на града за напояване на земеделска земя.
„Вече просто няма достатъчно вода“, каза Тома в интервю през август. Той планира системата да заработи след две години. „Дори тези канали да бъдат финализирани, речните потоци са много ниски през летните месеци, така че имаме нужда от начини да съхраняваме водата и да я използваме възможно най-ефективно през цялата година.“
