В Кюстендилско годината беше изключително тежка и за пчелите, и за пчеларите, заяви в интервю за Българската телеграфна агенция Тихомир Стоицов, председател на браншовия пчеларски съюз „Пчела"-Кюстендил. По думите му основната причина за ниския добив на мед в региона са неблагоприятните метеорологични условия. Той изтъкна, че единственото положително нещо за пчеларите през годината е това, че пчелните семейства са успели рано да сменят зимните с пролетните пчели, което е довело до бързо развитие на семействата.
Председателят на браншовия съюз посочи, че растенията са започнали да цъфтят с около месец по-рано от обичайното, а когато пчелите е трябвало да се развиват в овощната паша, семействата са били много силни, но времето не е позволило да я усвоят. След това в периода на акацията, която е първата стокова паша, времето е било дъждовно, което е предизвикало роево настроение в семействата.
„Колегите с по-малко семейства и които имаха възможност да ги проверяват на 7-8 дни, успяха да ги запазят в работно състояние и не допуснаха да излети рой, а тези, които имат повече или нямат тази възможност, тъй като пчелините са отдалечени, пуснаха доста роеве, това отслаби допълнително семействата", обясни Стоицов, според когото месеците май и юни са били тежки за пчели и пчелари. Той подчерта, че след този период с повишаването на температурите растенията са спрели да отделят нектар, което е довело до прекратяване на яйценосната дейност на майките в голяма част от пчелните семейства. Това се е отразило негативно на семействата и добивите на мед в област Кюстендил.
„В районите, където периодично падаха някакви, макар и краткотрайни дъждове, колегите успяха да съберат добиви, близки до нормалните за нашия регион, между 5 и 10 кг, а в другите, където дъждовете липсваха и особено в полските райони, там добивите са между 0 и 3-4 кг, което е трагедия", сподели председателят на съюза.
По думите му породата пчели, която се отглежда в България, не е пригодена за горещите условия, каквито бяха през това лято. Пчелите са еволюирали и са се пригодили към даден регион, към климата, влажността и към времето на отделяне на нектар от растенията, и когато се получи такава аномалия със засушаване за месец или повече, нектарът в растенията спира, а пчелите се стараят да оцелеят като семейство. Те спират отглеждането на млади пчели, за да остане храна за колонията.
Според Стоицов в такава ситуация пчеларят няма какво да направи, освен да се надява, че следващата година ще е по-умерена и с нормални превалявания. Той съобщи, че вече много пчелари се отказват и продават не само семействата, а целите пчелини заедно с инвентара за обслужването им. По думите му пчеларството се превръща в скъпо хоби. Подържат стопанствата си само тези, които са успели да получат финансиране по програма на Държавен фонд "Земеделие".
В момента цената на меда е ниска, каза председателят на съюза. По негови данни буркан мед се продава около 15 лв., но купувачите са малко, a цената им се струва висока. Той разказа, че има търговци, които купуват мед от други краища на страната, където пък пчеларите имат проблеми с реализацията на произведения мед, а цената на едро е около 3,50 лв.
По думите му една от причините търговците да не изкупуват български мед на едро е вносът на мед от Украйна.
Като решение на проблемите за българския пчелар Стоицов предлага сдружаване, минимизиране на разходи и по-добър маркетинг. Той определи участието в изложения и базари на производителите с по-малки пчелини като удачен вариант за реализация на продукцията. Според него възможността за личен контакт между крайния потребител и пчеларя изгражда доверие.
